Трез извърна очи от дупето ѝ.
И все пак – Исусе!
Селена се върна до леглото и той се отдръпна в средата на дюшека, с надеждата, че ще седне до него. Не го стори. Вместо това се наведе и му подаде пластмасовото шише. След това се отдръпна на почтително разстояние.
Газираната напитка изсъска, когато Трез отвъртя капачката.
– Моля те, кажи ми какво те измъчва.
Избраницата кършеше пръсти пред себе си.
– Просто мигрена. – Трез отпи голяма глътка от бутилката. – Господи, страхотно е.
Гледката бе още по-невероятна.
– Какво представлява?
– Кока-кола. – Трез спря, преди да отпие втора глътка – тя изобщо не го питаше за това. – Мигрената е вид главоболие. Не е кой знае какво.
Е, като се изключи незначителният факт, че неговите траеха по дванайсет часа и го караха да се чувства, сякаш умира.
Красивите ѝ очи се присвиха.
– Ако не е нищо тревожно, защо брат ти беше толкова обезпокоен?
– Той си е такъв. Истерик. – Трез затвори очи и отпи дъъъъъълга глътка. После още една. – Нектар на боговете, честна дума.
– Никога не съм мислила за него по този начин. Но разбира се, ти го познаваш по-добре.
Докато Избраницата стоеше край него, на Трез му се искаше тя да бе и наполовина толкова заинтересувана от факта, че гърдите му са голи. Не беше арогантен, но обикновено когато го погледнеха, жените не можеха да извърнат поглед.
– Не се тревожи, с него всичко е наред – дрезгаво каза той. – Както и с мен.
– Ала ти цял ден си затворен тук… откакто се прибра снощи.
Трез тъкмо щеше здравата да се ядоса на себе си, когато си помисли… я чакай малко.
– Откъде знаеш?
Фактът, че тя извърна поглед, го накара да се изправи в леглото.
– Брат ти спомена нещо, докато идвахме.
Едва ли. Ай Ем рядко говореше с когото и да било, освен ако не беше принуден.
Така че тя трябва да го беше чакала. Нали така?
Трез отпусна клепачи.
– Хей, имаш ли нещо против да поседнеш ей тук… трудно ми е непрекъснато да гледам нагоре.
Лъжец.
– Но разбира се.
Страхотно.
Когато тя се отпусна до него и оправи робата си, Трез прекрасно си даваше сметка, че се възползва от положението, но пък само допреди няколко часа беше прекарал немалко време, проснат върху плочките пред тоалетната чиния.
– Сигурен ли си, че не се нуждаеш от лечител? – попита тя; очите ѝ го хипнотизираха дотам, че просто гледаше как дългите ѝ ресници се спускат надолу и отново се вдигат нагоре. – И този път говори само истината.
О, искаше да ѝ каже истината, и още как. Ала това не беше причина да се държи като глупак.
– То е просто главоболие, което трае малко по-дълго. Честна дума. А и цял живот съм го имал. Брат ми не го получава, но съм чувал, че баща ми също е страдал от него. Не е приятно, вярно е, но не е нещо, което ще ме умори.
– Баща ти починал ли е?
Чертите на Трез замръзнаха, така че лицето му да не изразява нищо.
– Все още е между живите. Ала за мен все едно е мъртъв.
– Защо?
– Дълга история.
– И…?
– Не. Твърде дълго, твърде сложно.
– Да не би да имаш някакви планове за тази вечер? – Думите бяха изречени с тихо предизвикателство.
– Да не предлагаш да останеш с мен?
Избраницата сведе очи към ръцете си.
– Тази… дълга история за родителите ти. Затова ли имаш фамилия?
Откъде знаеше…?
Трез се усмихна и добре, че тя все още отбягваше погледа му, защото щеше да види всичките му зъби.
Някой действително беше разпитвал за него… колко интересно!
Що се отнасяше до фамилията му…
– Тя е измислена. Работя в света на хората и се нуждаех от прикритие.
– С каква работа се занимаваш?
Трез се намръщи, видял се изведнъж в клуба си… а после в тоалетната, която бе използвал като дворец за чукане… колко пъти?
– Нищо важно.
– Тогава защо го правиш?
Трез отпи последна голяма глътка от колата и впери поглед пред себе си.
– Всеки трябва да се занимава с нещо.
Господи, изобщо не искаше да навлиза в темата за тази част от живота си… дотам, че ако тя бе принудена да си тръгне, защото разговорът се е изчерпал – окей. В миг пред очите му се заредиха низ образи, в които той правеше секс с всички онези човешки жени, и изместиха Селена, докато вече не бе в състояние да усети дори миризмата ѝ.
За сенките физическото тяло бе продължение на душата… действителност, която навярно се разбираше от само себе си, ала всъщност бе далеч по-сложна по начина, по който я виждаха с’хийб. С две думи, всичко, което правиш с тялото си, начинът, по който се грижиш (или пък не се грижиш) за него, се отразяваше директно върху най-съкровената ти същност. И тъй като сексът по самата си природа бе най-свещеният акт на физическото тяло, той не биваше да бъде предприеман несериозно и за нищо на света не и с мръсни, отвратителни човеци… особено светлокожи.