– Добре ме чуй – заяви той глухо. – И знай, че това е самата истина. Няма да те обслужа в периода ти на нужда. Никога.
Сега бе ред на Бет да се бори за глътка въздух, сякаш я бяха ударили в стомаха.
– Не мога… не мога да повярвам, че го каза.
– Никога няма да се случи. За нищо на света. Никога няма да ти направя дете.
Малко неща имаше в живота, в които Рот да бе по-сигурен. Единственото друго, което му идваше на ума, бе колко много я обича.
– Няма да го направиш или не можеш да го направиш? – попита тя дрезгаво.
– Няма да го направя.
– Рот, това не е честно. Не можеш да го обявиш сякаш е един от твоите декрети.
– Значи, трябва да лъжа за това, какво чувствам?
– Не, но можем да го обсъдим, за бога. Ние сме партньори и това засяга и двама ни.
– Никакво обсъждане няма да промени мнението ми. Ако искаш да продължиш да си губиш времето с Избраницата, решението си е твое. Но ако суеверията са верни и това действително предизвика периода ти на нужда, знай, че ще бъдеш упоена, за да преминеш през него. Аз няма да те обслужа.
– Исусе… сякаш съм някакво животно, което трябва да бъде заведено на ветеринар.
– Нямаш представа какво представляват тези хормони.
– И това – от устата на един мъж.
Рот сви рамене.
– Обикновен биологичен факт. Когато Лейла навлезе в нейния, всички го усетихме, из цялата къща… дори нощ и половина, след като бе отминал. Мариса беше упоявана в продължение на години. Така се прави.
– Може би – когато жената не е омъжена. Ала ако не се лъжа, името ми е написано на гърба ти.
– Само защото някой е обвързан, не означава, че непременно трябва да има деца.
Бет не отговори веднага.
– Минавало ли ти е през ума, че това може би е важно за мен? И нямам предвид като „О, имам нужда от нова кола“ или „Искам да продължа образованието си“. Нито дори като „Какво ще кажеш за някоя и друга шибана среща от време на време, между покушенията над теб и работата, която ненавиждаш“. Рот, това е основата на живота.
И вход към смъртта… за нея. Толкова много жени умираха при раждане и ако я изгубеше…
Мамка му, не бе в състояние дори да си го помисли.
– Няма да ти дам дете. Мога да подправя истината с цял куп безсмислици и утехи, но рано или късно, ще се наложи да го приемеш…
– Да го приема? Сякаш някой с настинка се е изкихал върху мен и трябва да се примиря, че в продължение на два-три дни ще имам кашлица? – Изумлението в гласа ѝ отекна ясно като гнева ѝ. – Чуваш ли се изобщо какво говориш?
– Вярвай ми, отлично си давам сметка за всяка шибана дума, която избирам.
– Добре тогава. Защо не опитаме обратното? Защо например аз не заявя следното – ще ми дадеш детето, което искам, и това е нещо, което ти ще трябва да приемеш. Точка по въпроса.
Рот отново сви рамене.
– Не можеш да ме принудиш да бъда с теб.
Бет ахна и той изведнъж почувства, че отношенията им бяха навлезли в нова фаза… и тя определено не беше добра. Ала връщане назад нямаше.
Проклинайки под носа си, той поклати глава.
– Направи си услуга и престани всяка вечер да прекарваш часове наред с Избраницата. Ако имаш късмет, не се е получило и можем просто да забравим за това…
– Да забравим… я чакай. Ти да не… да не… да не си си изгубил шибания ум?
Мамка му. Неговата шелан не говореше със заекване и запъване и рядко ругаеше. Ама че хеттрик.
Но това не променяше нищо.
– Кога възнамеряваше да ми кажеш? – попита той.
– Да ти кажа какво? Че понякога можеш да бъдеш истински задник? Как ти се струва сега?
– Не, кога възнамеряваше да ми кажеш, че преднамерено се опитваш да предизвикаш периода си на нужда. Или това не е нещо, което засяга и двама ни?
Какво би станало, ако периодът ѝ бе започнал внезапно, докато двамата бяха заедно по-рано днес? Той може би щеше да отстъпи и тогава…
Лошо. Особено ако след това откриеше, че тя бе прекарвала време с Избраницата именно с тази цел.
Той я изгледа яростно.
– Да, кога точно щеше да го споменеш? Нямаше да е тази вечер, нали? За утре ли го пазеше? Не? – Той се приведе през бюрото. – Знаеше, че не го искам. Казах ти, че не го искам.
Още крачене напред-назад; той чуваше всяка стъпка. Мина известно време, преди те да спрат.
– Знаеш ли какво, аз си тръгвам – каза тя най-сетне. – И то не само защото тази вечер трябва да изляза. Имам нужда известно време да бъда далеч от теб. А после, когато се върна, ще го обсъдим както трябва… и двете страни на въпроса… Не! – прекъсна го, когато той понечи да отвори уста. – Да не си казал и думичка повече. Направиш ли го, имам чувството, че ще си събера нещата и ще се изнеса окончателно.