– На стълбището в такъв случай?
Геният погледна към партньора си. Сви рамене.
– Предполагам, че е окей.
Асейл отново се усмихна и щракна запалката.
– Ами пуснете ме тогава.
Всичко стана толкова бързо. Онзи, който говореше, се завъртя и освободи заключващия механизъм на вратата… точно в същия миг, в който другият реши да се протегне, вдигайки ръце от тялото си.
Ерик се материализира зад разкършващия се страж, сложи ръце от двете страни на слисаното му лице и му строши врата с едно завъртане. Не че Асейл остана по-назад – замахна напред с ножа, който скришом бе извадил от калъфа на кръста си, улучвайки в корема пазача, който толкова държеше правилата да се спазват. Следващият ход бе да прибере запалката и да затисне устата му с ръка, заглушавайки хриптенето, което заплашваше да ги издаде.
Като за завършек издърпа оръжието си с едно рязко движение и замахна нагоре.
Този път острието мина между две ребра и се заби право в сърцето.
Мъжът се свлече на пода.
– Кажи на брат си да е готов с роувъра – прошепна Асейл. – И махни това нещо оттук. Ще отнеме минута-две, докато му изтече кръвта и тежкото дишане спре да се чува.
Ерик начаса се зае да разчисти – улови дебелите глезени и издърпа умиращия мъж зад едно от изложенията.
В същото време Асейл излезе на скритото стълбище и запали пурата си, изпускайки облачета дим, докато подпираше вратата с ръката на мъжа със строшения врат, за да не се затвори. Миг по-късно Ерик се присъедини към него, пое предложената му пура и също запали, затваряйки вратата след себе си.
Лингвистът, който бе отишъл да съобщи на Бенлоис, се наведе от парапета над тях.
– К’во праите?
А, значи, това беше и поздрав, и въпрос. Трябва да си го отбележа, помисли си Асейл.
Той изпусна синя струйка дим и посочи затворената врата зад себе си.
– Казаха, че не може да пушим в галерията.
– Нито пък тук. – Мъжът погледна през рамо, сякаш го бяха повикали. – Да, окей. – Отново се обърна към тях. – Рече, че ще е свободен след минутка.
– Ами в такъв случай мисля да се присъединим към теб.
Бодигардът определено не беше в най-добрата си форма днес. Вместо да запази контрол над ситуацията, той просто сви рамене и даде възможност на врага да се приближи до него. До шефа му.
Такъв подарък.
Асейл обикновено не бързаше, но не и тази вечер. Двамата с Ерик взеха стъпалата през едно.
Беше на около половината разстояние от целта си, когато осъзна, че е допуснал грешка. Вероятно заради кокаина. Из цялата вътрешност на мястото имаше видеокамери… а той не бе направил нищо по въпроса.
– По-бързо – изсъска тихичко на братовчед си.
Когато стигна на горната площадка, кимна на пазача.
– Къде искаш да я угася?
– Откъде да знам, мамка му. Не трябваше да ти разрешава да запалиш.
– О, ами добре тогава.
Като по даден знак, Ерик отново се дематериализира, приемайки форма точно зад пазача. Закри устата му с ръка и го дръпна назад.
Предоставяйки на Асейл съвършена мишена.
С едно свирепо движение Асейл прокара острието си по гърлото му – леко и бързо като изкашляне. А после – ново издърпване на тялото настрани.
Асейл блъсна вратата на офиса и нахлу в просторното помещение. Бенлоис седеше сам зад повдигнатото над пода модернистично бюро, а светлината на лампата от едната му страна изтегляше чертите му от мрака, така че той можеше да си съперничи с някои от най-добрите портрети на Гоя.
– …ей сега тръгвам на север… – Бенлоис спря по средата на изречението, лицето му изведнъж придоби безстрастно изражение. – Нека ти позвъня малко по-късно.
Наркобаронът на Колдуел затвори телефона толкова бързо, че слушалката издрънча върху вилката.
– Мисля, че ти казах да изчакаш, Асейл.
– Нима? – Асейл погледна през рамо. – Може би трябва да си по-ясен с подчинените си. Макар че действително е трудно да си намериш добри сътрудници, нали?
Изтупаният дребен мъж седеше в подобния на трон стол, лицето му – все така безизразно. Тази вечер ушитият му по мярка костюм бе тъмносин – цвят, който подчертаваше мургавата кожа и тъмните му очи; както винаги, оредяващата му коса беше сресана назад от челото. Миризмата на одеколона му се усещаше чак от другия край на помещението.
– Извинявай, но бързам – каза Бенлоис с образования си аз-не-съм-наркодилър акцент. – Имам друг ангажимент.
– Определено би ми било неприятно да те задържам.
– И целта ти е?
Асейл кимна веднъж… и то бе предостатъчно. Ерик изникна зад издигнатото бюро и стисна наркобарона, извличайки го за главата от тежкия стол. Бързо жегване с електрошоковия пистолет и Бенлоис се превърна в парцалена кукла, облечена в ушит по мярка тъмносин костюм.