Това нямаше да трае дълго.
Асейл вдигна ръка и го зашлеви с опакото на дланта.
– Къде е тя!
Отекна плющене и главата на Бенлоис отхвръкна настрани, кръв опръска якето на Ерик.
– Къде е тя! – Асейл отново го удари, толкова силно, че почувства парване в кокалчетата. – Къде е тя!
Тялото на пленника им започна да се свлича и близнаците го вдигнаха малко по-високо.
Асейл го стисна за врата и им помогна, докато стъпалата на Бенлоис не се поклащаха на петнайсетина сантиметра над снега.
– Ще те убия. Тук и сега. Ако не ми кажеш къде е тя.
Очите на Бенлоис шареха наоколо, но най-сетне срещнаха тези на Асейл. И все пак не каза нищо.
Асейл затегна хватката си около гърлото му, спирайки притока на въздух.
– Марисол. Кажи ми къде си я отвел.
Бенлоис отвори уста, борейки се за въздух; кльощавите му ръце дърпаха онова, което го стискаше, краката му ритаха така, че петите му се блъскаха в калника.
– Марисол. Къде е тя.
Очите на наркобарона не се откъсваха от тези на Асейл… дотам, че при други обстоятелства той сигурно би изпитал респект към упоритостта му. Сега обаче то бе като гръмоотвод, привличащ мълниите на яростта му.
– Къде е тя!
Асейл пъхна свободната си ръка между бедрата на Бенлоис и стисна топките му.
Надигналият се писък заседна в гърлото на наркобарона, заглушен от хватката на Асейл. Искаше да направи много повече от това, но не можеше да убие копелето. Още не. Заповяда на ръката си да поотпусне гърлото на другия мъж, но мина секунда-две, преди пръстите му да се подчинят.
Бенлоис се закашля и си пое дъх с усилие, и по голите му гърди покапа кръв от разцепената му устна.
– Къде е тя!
Нито думичка в отговор.
Копелето нямаше да се прекърши. Най-малкото не и по този начин… ала макар че ръката го сърбеше да посегне към камата, Асейл си нямаше доверие с нея.
Това, което наистина искаше, не беше да накълца копелето на парчета.
Той се приближи до него.
– Искам да ме чуеш много добре. Слушаш ли ме?
Главата на Бенлоис се люшкаше, но очите му останаха отворени, така че Асейл мина зад колата, отвори багажника… и измъкна мъжа със запушена уста и завързани очи, когото бяха отвлекли, преди да отидат в галерията.
Братът на Бенлоис изобщо не се съпротивляваше. Но разбира се, Ерик се бе промъкнал зад него в къщата му и бе изпразнил цяла спринцовка с хероин във вената на врата му. Сега Едуардо също беше гол и далеч по-добрата форма на тялото му говореше, че е както по-млад, така и по-суетен от брат си – имаше не само изкуствен тен, но и някакви мускули.
Асейл го хвърли в краката на Бенлоис.
Не очакваше тази изненада да промени нещата. Но онова, което щеше да последва, със сигурност щеше.
Пред очите на по-големия Бенлоис, Асейл обърна изпадналия в безсъзнание мъж по гръб, измъкна парцала от устата му и извади втора спринцовка. В крехкото си коремче тя съдържаше прозрачна течност – налоксон, който често се използваше в спешното отделение като антидот на свръхдоза опиат. Заби иглата в ръката на Едуардо и другият мъж се събуди почти незабавно, тялото му се разтърсваше от конвулсии върху снега.
Асейл стисна челюстта му в желязна хватка и като извъртя главата му настрани, изръмжа:
– Нека бъдем учтиви – поздрави брат си.
Едуардо отвори широко очи и от устата му начаса се изля порой от думи на испански, но Асейл набързо го излекува от това, като извади камата си и я насочи към лицето му.
– Брат ти има място, където води хората, за да ги убие. Къде е то?
– Не знам за какво…
Асейл го възседна и го сграбчи за косата… намазана щедро с гел, тя бе хлъзгава и мазна, но той все пак успя да я стисне сигурно, след което опря камата под брадичката на Едуардо и заговори бавно и отчетливо:
– Къде отвежда хората. Знам, че има място, уединено и сигурно. Не е в къщата му. Не е в Колдуел.
Най-сетне по-възрастният Бенлоис заговори. На брат си. Думите се изляха от устата му, гърлени и накъсани от задавено дишане; в отговор очите на Едуардо се разшириха още повече. Не беше нужно човек да знае испански, за да схване смисъла: само да си казал нещо и аз ще те убия собственоръчно.
Асейл застана между двамата и се наведе, така че очите му да са на нивото на тези на Едуардо.
– Сега ще ти причиня болка.
Избери си място, което и да е място.
Реши да започне от раменете. Едно бързо движение и острието потъна дълбоко в плътта под ключицата – болезнено, но не и фатално.
Писъците едва не го проглушиха, но камата остана на мястото си. А пръстите му – около дръжката ѝ.