– Къде е? – Когато не получи незабавно отговор, той завъртя оръжието в раната. – Къде ги води?
Ново завъртане. Нови писъци.
А после Рикардо се обади отново – гласът му прекъсна драмата, за да повтори казаното преди малко. Само че агонията щеше да надделее… Асейл щеше да се погрижи за това.
Отдръпвайки се, за да даде възможност на скъпия Еди да си почине и да се посъвземе за миг, той гледаше как дръжката на камата подскача нагоре-надолу в синхрон с измъченото му дишане.
О, как паднаха силните. Едуардо винаги бе изтупаният финансов контрольор. Ала ето го сега – с рошава коса, кървясали очи, голата му кожа – изпоцапана със сняг.
Асейл го наблюдаваше със състраданието, което човек би изпитал към ударено от автомобил животно, което все още се гърчи в предсмъртни конвулсии.
– Не го слушай. Направиш ли го, ще те убия. Бавно. Единственият начин да се спасиш е, като ми кажеш това, което искам да знам.
Рикардо излая нещо.
– Не го слушай. – Асейл беше приковал очи в тези на Едуардо. – Говори с мен. Спаси се.
Едуардо се мъчеше да види брат си, но Асейл непрекъснато се местеше, препречвайки погледа му, докато накрая той простена и затвори очи, сбърчил лице.
Асейл му отпусна още малко време, докато най-сетне изгуби търпение. Протегна ръка към камата и заяви:
– Отново ще ти причиня болка…
– На север! – изкрещя Едуардо. – По „Нортуей“! На север! От южната страна на връх Ирокези! Единственият път, който се изкачва дотам, тръгва от подножието! Половин миля и ще видиш отбивката!
Прикован до джипа, Рикардо направо изригна, яростта си личеше във всяка сричка, макар подробностите от изреченията да се губеха заради липсата на превод.
Асейл вдъхна дълбоко през носа си. Не долавяше мирис на измама откъм Едуардо. Само на прясна кръв, разбира се, и острата миризма на ужас. Както и направо трогателния дъх на срам, който напомни на Асейл за кореноплодни зеленчуци, извадени току-що от избата.
Едуардо бе казал истината такава, каквато я знаеше.
– Върнете Рикардо в колата – рязко нареди Асейл… но после промени решението си: – Почакайте – извика, когато братовчедите се подчиниха. – Обърнете го насам.
След това се премести зад Едуардо и вдигна отпуснатото му тяло. Вперил поглед в Рикардо, той заяви мрачно:
– Ти отне нещо мое и аз ще отнема нещо твое.
И като издърпа камата си от тялото на Едуардо, я прокара по гърлото му.
Бенлоис опита да извърне поглед, тялото му се изви между двамата братовчеди.
– Това е само началото, Рикардо. – Асейл блъсна настрани давещия се, облян в кръв мъж като боклук, какъвто си беше. – Едва сега започваме. – Приближи се до Бенлоис. – Сметнах обаче, че е важно да имаш един последен спомен за слабостта на брат си. Само си помисли – ако се бе оказал толкова силен, колкото си ти, можеше да умре достойно. Уви, това не бе неговата съдба.
Асейл се качи на мястото до шофьора и извади стъкленицата с кокаин.
Смръкна по две лъжички с всяка ноздра, докато братовчедите натъпкваха Бенлоис отзад; звукът от късане на ленти изолирбанд говореше какви мерки за сигурност вземаха двамата.
Асейл щракна осветлението над главата си, разгъна автомобилна карта на щата… и си даде сметка, че няма представа къде да гледа.
Ерик се настани зад волана и навря айфона си в лицето на Асейл.
– Дотам са пет часа.
Главата на Асейл зажужа. Въпреки че Бенлоис беше в ръцете му, мисълта за нещата, които правеха с Марисол, го ужасяваше. Пет часа беше прекалено дълго. Прекалено дълго с оглед на изминалото цяло денонощие, откакто беше отвлечена.
По дяволите, защо Бенлоис трябваше да е толкова добър стратег.
– Да тръгваме тогава – процеди той през стиснати зъби.
14
Никое друго място в центъра на Колдуел не можеше да се сравнява с „Комодор“. Висока двайсет етажа, луксозната постройка се издигаше над река Хъдсън. Апартаментите в нея бяха просторни, обзаведени със свръхмодерни кухни и бани. Прозорци, които стигаха от пода до тавана, гарантираха, че изгледът в четирите посоки е също толкова неделима част от декора, колкото и всички мебели и украси на собствениците; говореше се, че известни личности ги използват, когато искат да си починат от Манхатън.
На покрива дори имаше площадка за кацане на хеликоптери.
Ай Ем слезе на осемнайсетия етаж и свърна надясно. След около стотина стъпки спря пред вратата, на която пишеше 18А и отключи месинговото резе, което с брат му бяха монтирали, когато се нанесоха пред пет години.