– Колко романтично.
– Ни най-малко.
– Нали си даваш сметка, че изобщо не си в положение да изискваш каквото и да било?
– Ти ненавиждаш да носиш тази качулка. Не се преструвай.
– За разлика от някои други, на мен дългът не ми тежи.
– Глупости.
Кратката пауза, която последва, говореше, че май все пак бе успял да докосне някаква струна. Но това не трая дълго.
– Кафето е готово. Донеси ми моето, ако обичаш.
Ай Ем се извърна, така че другият да не види стиснатата му челюст.
– Захар?
– И така съм достатъчно сладък.
Да бе.
Ай Ем донесе двете чаши.
– Сламка обаче не мога да ти намеря. Съжалявам.
С’Екс откри лицето си, отмятайки качулката с бързо, сигурно движение… въпреки че тя трябва да тежеше близо петнайсет килограма.
И да – това, което се показа отдолу, бе точно каквото Ай Ем си го спомняше. Тъмна, тъмна кожа. Проницателни черни очи. Глава, обръсната с церемониалните фигури. Бели татуировки върху гърлото, покриващи всеки сантиметър от него.
И между другото – това изобщо не беше мастило. А отрова – инжектирана по такъв начин, че когато умъртвеше кожата, тя се „обезцветяваше“. За да докажат мъжествеността си, повечето мъже си правеха една малка татуировка на ръката… и дни наред бяха болни. Ала никой, абсолютно никой не носеше нещо, сравнимо с това на С’Екс.
Копелето беше чудовище. Особено когато се усмихнеше – защото по някаква причина (вероятно прекомерният тестостерон) кучешките му зъби винаги бяха напълно издължени.
– Доволен ли си сега? – провлачи той.
– Едва ли бих избрал точно тази дума. – Ай Ем отпи от чашата си. – Е, на какво дължа тази чест?
Или ритник в топките.
С’Екс се подсмихна лекичко… което бе по-гадно и от истинската му усмивка.
– Значи, с брат ти сте били заети.
– Това вече го каза.
– Отбих се тук един-два пъти. Нищо особено – просто реших да намина. Напоследък никакви ви няма. Заети сте с жените?
– Работим.
– Денонощно, значи. Хмм… за пари ли се тревожите? Имате ли нужда от заем?
– Не и от теб. Не мога да си позволя твоя процент.
– Напълно си прав. – Черните очи се присвиха срещу неговите. – Е, къде сте?
– Наблизо. А сега тук, очевидно.
– Не мисля, че вече живеете тук.
– Тогава защо седиш върху нещо, което ми принадлежи?
– Обзалагам се, че ако отида в стаята ти, дрешникът ще е празен.
– А аз предполагам, че влизането с взлом е част от твоите „отбивания“… освен ако не си променил стила си.
С’Екс се облегна назад и скръсти ръце под робата си.
– Колко грубо би било да вляза тук и да започна да душа наоколо. Направо немислимо.
– Искаш да кажеш, че не си го сторил? – Ай Ем извъртя очи. – Нима?
– Не съм. А може би лъжа. Като теб за това, че все още живеете тук.
– Може би просто си идвал, когато ни е нямало.
– Окей, да вземем тази вечер. Защо си с палто? Защо лъжиците върху плота са чисти? А списанието? От миналия месец. И все пак – отворено, сякаш сте го „чели“. – Той дори направи жеста за кавички. – А един отворен пакет чипс не прави пълен килер.
По дяволите.
– Модните списания не са ли контрабанда в Територията?
С’Екс отново се усмихна.
– Нейно кралско Величество се грижи да съм доволен. Какво да ти кажа?
Или това, или дори кралицата се страхуваше от него.
Ай Ем притвори клепачи.
– Говори.
– Мислех, че точно това правя. Или използвахме езика на знаците, без да съм го забелязал?
Ала после палачът изведнъж стана сериозен; намръщи се над чашата си, без да помръдва на стола.
И колкото по-дълго траеше мълчанието, толкова по-странна ставаше ситуацията. С’Екс не беше от онези, които си губят времето и съвсем не беше търпелив… обикновено копелето беше решително като верижен трион.
Ай Ем чакаше по две причини. Първо – имаше ли друг избор? И второ – след всичкото това време вече бе свикнал.
Благодарение на Трез с неговите простотии, Ай Ем притежаваше диплома по „нищо-не-мога-да-направя“.
С’Екс отново премести очи към него.
– Върховният жрец идва, за да ти съобщи, че времето на Трез изтече. Кралицата иска онова, което ѝ беше обещано, и дъщерята е готова да го приеме. Оттук нататък всяко забавяне ще има сериозни последици. Така че, вярвай ми, като ти казвам – ако знаеш как да накараш брат си да се подчини, направи го. Сега.
– Ще ти заповяда да го убиеш, нали? – мрачно каза Ай Ем.
Палачът поклати глава.
– Още не. Ще започна с родителите ви. Първо майка ви. След това – баща ви. И няма да е приятно. – Погледът му не трепваше нито за миг. – Наредено ми е да я завържа и най-напред да ѝ обръсна главата… след това да я изнасиля и да я накълцам, така че кръвта ѝ да изтече бавно. Баща ти ще трябва да гледа, а онова, което ще му причиня след това, ще бъде още по-ужасно. Ако изобщо ги почиташ, говори с брат ти. Доведи го в Територията. Накарай го да постъпи правилно. Тя няма да спре, докато не го получи… и нека сме наясно – изобщо няма да се поколебая да си свърша работата.