Ай Ем подпря ръце на плота и се приведе напред. Връзката с родителите им беше… сложна, ако можеше да заеме един термин от фейсбук. Но това не означаваше, че ги иска мъртви и/или поругани.
Докато С’Екс се изправяше и слагаше екзекуторската си качулка, Ай Ем се чу да казва:
– Не докосна кафето си.
– Може да си го отровил – сви рамене палачът. – Не поемам рискове с никого… съжалявам.
– Умно. – Ай Ем го огледа преценяващо. – Но разбира се, ти си истински професионалист.
– И репутацията ми е напълно заслужена, Ай Ем.
– Знам. – Ай Ем изруга под носа си. – Отлично съм запознат с работата ти.
– Не натискай спусъка ми. Аз нямах родители, а ми се ще да бях имал. Тази задача определено не ме привлича.
– По дяволите, не зависи от мен. – Ай Ем сви ръце в юмруци. – А ако трябва да съм откровен, не съм сигурен дали Трез ще го бъде грижа. Той ги мрази.
С’Екс поклати глава.
– Това не е добра новина. За никого от вас.
– Какво, дяволите да го вземат, ѝ пречи да си намери някой друг?
– Ако бях на твое място, не бих задавал този въпрос. – С’Екс се огледа наоколо. – Приятно местенце, между другото. Точно по мой вкус… а и гледката страшно ми харесва.
Странният му тон накара Ай Ем да присвие очи. Мамка му…
– Разбираш го, нали?
– Кое? Защо някой би поискал да се махне от Територията? Да има собствен живот? – Изведнъж лицето му се превърна в маска. – Нямам представа за какво говориш.
С тези думи палачът се обърна и се отправи към плъзгащата се врата с изяществото на хищник, а одеждите му се развяваха зад него.
– С’Екс.
Той погледна през рамо.
– Да?
Ай Ем взе кафето на госта си, поднесе го към устата си и го изпи на една голяма глътка, въпреки че то изгори гърлото му.
Когато върна чашата върху плота, палачът му се поклони.
– Притежаваш повече достойнство от мнозина, Ай Ем. И именно затова дойдох. Всъщност те харесвам… не че това ще ти помогне от тази вечер нататък.
– Оценявам го.
Палачът се огледа, сякаш за да съхрани спомени за по-късно.
– Когато се върна при с’хийб, ще се опитам да забавя нещата, но оттук нататък зависи от теб. Примката може и да е надяната около врата на брат ти… ала ти си този, който ще трябва да го заведе там, където му е мястото.
– Нали си наясно, че не е чист.
– В смисъл?
– Чукал е човеци. Цял куп.
С’Екс отметна глава назад и се разсмя.
– Силно се надявам. Ако аз живеех във външния свят, със сигурност щях да го правя.
– Обзалагам се, че кралицата ти не мисли по същия начин.
– Тя е и твоя владетелка… и на твое място не бих залагал на тази карта. – С’Екс насочи показалец към него от другия край на стаята. – Ще го накара да премине през пречистването и ако оцелее (а това изобщо не е сигурно), той никога няма да бъде същият. Вярвай ми – дръж си устата затворена, когато става дума за любовния му живот. И още нещо – Анслай не знае, че съм идвал. Нека си остане нашата малка тайна, става ли?
След като палачът излезе на терасата и изчезна в нощта, Ай Ем се приближи и затвори вратата. После отиде до бара в другия край на отвореното помещение и си сипа бърбън.
Козът на Трез май изобщо нямаше да се окаже толкова силен, колкото той си мислеше – пристрастеността му към секса явно нямаше да има отблъскващия ефект, на който се надяваха.
Страхотно.
А ако С’Екс не се беше появил, за да го предупреди да държи сексуалните подвизи на брат си в тайна? Господ знае какво би могло да се случи.
За пръв път чуваше за пречистващия ритуал, но не беше трудно да се досети какво представлява.
Едно нещо беше сигурно – никога и през ум не му беше минавало, че ще е задължен на студенокръвния екзекутор. Ала ето че той май не беше единственият, когото ограниченията на Територията задушаваха.
Въпросът бе – сега какво? И разполагаше с десетина минути, за да се оправи с цялата тази гадост, преди да пристигне първосвещеникът.
15
– Изобщо не очаквах някога да те видя отново. Чух, че си заминал нанякъде.
Приведен към екрана на компютъра, главният невролог на „Свети Франсис“ сякаш си говореше сам. И наистина – Мани Манело не отговори, сякаш изобщо не го бе грижа.