– Просто съм ти благодарен, че ни вкара вътре – каза Манело.
Лекарят се обърна към Джон, докато сгъваше чека и го прибираше в джоба си.
– И така – все още препоръчвам антиконвулсивни лекарства, но ако твърдо отказвате да ги вземате, единственото, което мога да ви посъветвам, е да си отбелязвате кога и къде получавате припадъци. Вижте дали съществува някаква скрита закономерност – може и да има такава, може и да няма. И знайте, че съм насреща, ако имате нужда от мен. Не забравяйте какво ви казах – това, че не се вижда нищо, все още не означава, че няма никаква опасност. Получавате пристъпи, защото нещо не е наред. Точка.
– Благодаря ти. – Манело протегна ръка. – Нямаш равен.
Двамата колеги си стиснаха ръцете.
– Винаги когато имаш нужда… и наистина го мисля. И нали си знаеш – решиш ли да се върнеш, ще те приемат с отворени обятия. Липсваш ни.
Мани погледна към Пейн и скритата усмивка, която пробяга по устните му, бе повече от красноречива.
– Не, сега имам всичко, от което се нуждая. Чао. И още веднъж ти благодаря.
А после вампирският контингент се раздели с човешкия. Мани ги поведе през лабиринта от голи, застлани с плочки коридори, които до един си приличаха като две капки вода… дотам, че Бет започна да си мисли, че са се изгубили. Грешка. Или водачът им имаше компас, имплантиран в мозъка, или си спомняше десетте години, през които бе работил тук… защото те най-сетне стигнаха приземния етаж и излязоха през въртящите се врати, през които бяха влезли.
Фриц ги чакаше до бордюра; огромният черен мерцедес с потъмнени стъкла изглеждаше така, сякаш принадлежи на някой дипломат. Още една причина да е толкова полезен – хората обикновено много внимаваха да не му се пречкат, сякаш който и да се возеше вътре, бе наистина важен или пък тежковъоръжен. Бет никога не бе виждала друг, на когото толкова често да махат, за да мине през знакове „стоп“ и в подземни гаражи. Но разбира се, начинът на шофиране на Фриц бе пълна противоположност на начина, по който ходеше.
Кракът, с който натискаше педала за газта, не беше просто оловен. А направен от волфрам…
– Ще се прибираме ли? – оформиха пръстите на Джон пред лицето ѝ… сякаш от известно време се опитваше да привлече вниманието ѝ.
– Какв… о, извинявай. – Бет отметна косата си назад. – Не искаш ли да се върнеш с Хекс?
– Аз отивам в клуба – каза Хекс. – Трез го няма, така че трябва да нагледам нещата.
Добро, правдоподобно извинение… ала Бет нямаше как да не забележи косите погледи, които групичката си разменяше.
– Нали не е заради мен? – промълви тя.
– Естествено, че не – каза Джон на езика на знаците. – Правиш ми услуга, като се връщаш с мен. Нали се сещаш, за компания.
Фриц на драго сърце изскочи от колата, за да ѝ отвори вратата. Докато се качваше, Бет видя Мани да целува Пейн, Джон пък впи устни в Хекс.
Заля я вълна на ужас и изведнъж я обзе желание да се напие, вместо да се изправи срещу съпруга си. Единственият проблем беше, че това нямаше да реши нищо, пък и тя открай време презираше жени, които се напиват. Нямаше нищо по-грозно и по-жалко.
Джон се качи от другата страна и мерцедесът потегли по алеята, която обикаляше Медицинския център. Със знаци като СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ, РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН ЦЕНТЪР „ФАНСУЪРТ“ и ГРЪБНАЧЕН ЦЕНТЪР „ЯРДЛИ“, тя приличаше на магистрала с отбивки, отвеждащи в градове, които определено не би искал да посетиш.
Седнал до нея, брат ѝ я поглеждаше час по час, сякаш тя бе пръчка динамит и той се опитваше да прецени колко остава, преди фитилът ѝ да изгори и да се вдигне гръм до небесата.
– Добре съм.
– Окей, няма да настоявам. Но заповядай.
– Ъ? – Вместо отговор, той ѝ подаде бяла кърпичка. – Защо ми е…
Страхотно. Ето че очите ѝ започваха да се пълнят със сълзи.
Направо страхотно.
Докато попиваше сълзите, за които дори не си бе давала сметка, тя поклати глава и остави всичко да се излее навън:
– Искам бебе.
– Господи… това е страхотно – описаха пръстите на брат ѝ. – Това е…
– Истински кошмар всъщност. Рот не иска.
– О! – оформиха устните на Джон.
– Аха. Точно така. И го научих точно преди да тръгнем.
– Господи, не трябваше да идваш.
– Трябваше да се махна от къщата. А и исках да ти помогна.
– Ами… Рот вероятно просто се тревожи за теб. Страшно си е за жените. – При тези думи лицето му се обтегна. – Имам предвид, че Хекс не си пада особено по децата, и трябва да ти кажа, че това си е облекчение.