– Вероятно я е донесъл със себе си от Древната страна. Глупак без вкус. Видиш ли една водна лилия, все едно си ги видял всичките. А и ненавиждам розово. Ама наистина го ненавиждам. Макар че лавандуловото е още по-лошо.
Рот вдигна ръце, за да опипа наоколо, а мислите му се върнаха към картините на импресионистите, които бе виждал, докато все още имаше някакво зрение. На това му се казваше да ти е размазано пред очите – нищо не можеше да се сравнява със зацапаните рисуваници на полусляп художник, гледани от един полусляп задник.
Сюрреалистите с техните остри като бръснач линии, бяха далеч по-подходящи, ако искаше да…
Господи, умът му определено отказваше да мисли за причината да бъдат тук.
– Точно пред теб има маса за прегледи.
– Няма да ме преглеждат – промърмори Рот.
– Окей. От дясната ти страна се намира коприненият диван на нечия баба.
Докато се връщаше назад и поемаше към дивана, Рот си помисли колко хубаво бе да си имат собствени лекари, живеещи в имението. Твърде жалко, че в този случай доктор Джейн и Мани не можеха да отговорят на въпросите му. Да, вероятно би могъл да получи информацията и по друг начин – като изпрати Фриц, който да зададе нужните въпроси например. Ала понякога единственият начин да научиш нещо, бе от първа ръка – искаше да усети миризмата на лечителя, докато му отговаря. Нямаше друг начин да е сигурен, че това е истината.
– Ще ми кажеш ли за какво става дума? – попита Ви.
Разнесе се щракване, последвано от драскащ звук и миг по-късно ухание на турски тютюн пропъди ако не цялата, то поне по-голямата част от миризмата на белина, оставена от безбройните почиствания с дезинфектанти.
Когато Рот не отговори, Ви изруга.
– Нали знаеш, че и Джейн би могла да го направи. Каквото и да е то.
– Тя разбира ли от периода на нужда при вампирите? Не? И аз така си мислех.
Това затвори устата на Ви за известно време.
В последвалата тишина Рот бе обзет от неудържимото желание да закрачи напред-назад… ала това беше изключено, при положение че не искаше да изпосъбори префърцунената мебелировка на Хавърс.
– Говори с мен.
Рот поклати глава.
– Нямам нищо за казване.
– Сякаш това някога те е спирало.
За щастие, Хавърс избра точно този момент, за да влезе… само за да се закове на крачка от прага.
– Прощавайте – каза той на Вишъс, – но тук не се пуши.
Тонът на Ви беше отегчен:
– Нашата раса не боледува от рак… или това е новина за теб?
– Заради кислородните бутилки е.
– Тук има ли такава?
– Ами… не.
– Е, аз пък няма да ходя да ги търся.
Рот сложи край на всякакви по-нататъшни разисквания.
– Ще затвориш ли вратата? – Ти, шибан идиот. – Просто искам да ти задам няколко въпроса. И кажи на сестрата да излезе, ако обичаш.
– Разбира… се.
Страх ороси въздуха, когато сестрата си тръгна, затваряйки вратата след себе си… не че Рот можеше да го вини, задето е нервен.
– Как мога да ви бъда от полза, господарю?
Рот го видя такъв, какъвто го помнеше – представи си го с все същите очила на лицето си на възпитаник на престижен университет и бялата престилка с името му, пришито на ревера. Сякаш някой би могъл да го обърка с друг в собствената му клиника.
– Искам да знам какво може да се направи, за да се предотврати периодът на нужда на една жена.
Тишина. Мъртвешка тишина.
Е, ако не се брои Ви, който измърмори нещо, започващо с М и завършващо на А-М-К-А М-У.
След миг нещо изскърца, сякаш добрият доктор се бе настанил до дивана на Рот.
– Аз… ъъъ… не съм сигурен как да отговоря на този въпрос, господарю.
– Опитай – сухо каза Рот. – И то по-бързичко. Нямам цяла нощ на разположение.
Разнесе се някакво шумолене, сякаш лечителят си играеше с нещо. Химикалка? Може би стетоскоп?
– Тя вече… то вече… тя… започнало ли е?
– Не.
В последвалата тишина му се прииска изобщо да не беше идвал. Нямаше обаче да си тръгне, и то не само защото не бе сигурен къде се намира вратата.
– Между другото, не става дума за моята шелан. Отнася се за една приятелка.
Исусе, сякаш имаше венерическо заболяване или нещо такова.
Но това поне накара доктора да се поотпусне. Напрежението му начаса изчезна и думите заваляха от устата му:
– За съжаление, не мога да ви дам добър отговор. Досега не съм открил метод за предотвратяване на периода на нужда. Опитвал съм с редица медикаменти, включително и такива от света на хората… проблемът е, че жените вампири имат допълнителен хормон, който, задействан веднъж, предизвиква мощна реакция в цялото тяло. В резултат, човешките контрацептиви, били те таблетки или инжекции, нямат никакъв ефект върху нашите жени.