Бенлоис не беше от тези, които биха построили нещо некачествено или биха наели някой толкова глупав, че да забрави да заключи.
Единственият ѝ шанс бе да се опита да надвие пазача с пистолета, а как точно щеше да стане това в сегашното ѝ състояние, тя нямаше представа. Освен ако…
Легна на пода, заемайки съвсем същата поза, в която се бе събудила. Затвори очи и за миг вниманието ѝ бе погълнато от ударите на сърцето ѝ.
Силни. Направо оглушителни.
Особено когато помисли за баба си.
Господи, не можеше да свърши тук. И то по този начин – това не беше болест или катастрофа на магистралата. Това щеше да включва нарочно причинено страдание, а след това? Бенлоис бе точно типът извратено копеле, което би изпратило на близките ѝ парче от нея, за да го погребат.
Дори ако получателят нямаше нищо общо с цялата тази отвратителна история.
При мисълта как баба ѝ поставя само една ръка или крак в ковчега, устните на Сола потръпнаха.
Моля те, Господи, нека да преживея това. Заради вовó. Нека преживея това и ти обещавам, че ще скъсам с този живот. Ще я отведа оттук на някое безопасно място и никога, никога вече няма да извърша нищо нередно.
Някъде отдалече чу щракане като от отключване на врата, а после мърморене.
Заповядвайки си да диша равномерно, тя наблюдаваше през завесата на косата си, заслушана в приближаващите стъпки.
По стълбите слизаше мъжът с огромното родилно петно на лицето. Облечен в черни войнишки панталони и впит потник, той беше мрачен, космат и бесен.
– …проклет идиот, да вземе да ми умре. Ама поне му затвори шибаната уста веднъж за…
Сола притвори очи… и чу ново изщракване.
А после гласът се разнесе съвсем наблизо.
– Събуди се, кучко.
Груби ръце я сграбчиха за раменете и я обърнаха по гръб толкова рязко, че трябваше да повика на помощ целия си самоконтрол, за да не простене агонизиращо от болката в главата и крака.
– Кучко! Събуди се!
Зашлеви я през лицето и от вкуса на кръв Сола се досети, че ѝ бе сцепил устната… но то бледнееше пред болката в бедрото.
– Кучко! – Нов шамар, още по-силен. – Не си играй с мене!
Гърдите ѝ се повдигнаха, когато той сграбчи предницата на якето ѝ и го разкъса, при което главата ѝ остърга цимента и тя неволно простена.
– Точно така… ще те събудя, мамицата ти. – Той разгърна ризата ѝ и замълча за миг. – Бива си те.
Сутиенът ѝ се закопчаваше отпред – той го разкопча и Сола почувства леден въздух върху кожата си.
– О… да…
Тя стисна зъби, усетила как ръцете му я опипват, и с усилие заповяда на крайниците си да не помръднат, когато той посегна към колана на панталона ѝ. Също като със сигналната ракета, която беше намерила в багажника, и този път щеше да има един-единствен шанс и за целта вниманието му трябваше да е напълно отвлечено от нещо друго.
Дори и ако тя имаше чувството, че отново ще повърне.
Пазачът събу дънките и бельото ѝ с поредица резки подръпвания, при които голото ѝ дупе се удряше в студения грапав под.
– Дължиш ми го, кучко… сега трябва да му кажа, че уби онова малко лайно… какви, по дяволите, са тези ботуши!
Той трескаво издърпа връзките на ботушите ѝ и ги изу един по един. Докато беше зает с това, на Сола страшно ѝ се искаше да го изрита в лицето, но от този ъгъл ритникът нямаше да е достатъчно силен, за да го рани наистина, а ако опиташе да се съпротивлява твърде рано и изгубеше, той несъмнено щеше да я прикове към шибаната стена.
Ръката му се плъзна между бедрата ѝ и тя не можа да потисне паниката на тялото си при това посегателство – независимо от заповедите на мозъка, бедрата ѝ стиснаха здраво китката му.
– Събуди ли се най-после? – процеди той. – Искаш го, нали?
Отпусни се – нареди си Сола. – Чакаш само едно и нищо друго.
Ръката му се отдръпна. А после звукът от свалянето на цип ѝ даде допълнителен стимул да остави краката си да се разтворят леко. Той трябваше да опита да се качи отгоре ѝ.
И я виж ти – наистина се опита.
Разтваряйки бедрата ѝ още по-широко, той се отпусна на длани и колене и започна да се намества.
Един-единствен шанс.
И Сола се възползва от него.
С внезапен прилив на енергия тя се изстреля нагоре и го сграбчи за топките така, сякаш възнамеряваше да го кастрира. Което си бе самата истина.
Без да обръща внимание на свирепата болка в бедрото и главата, тя завъртя ръка с цялата сила, която имаше. Пазачът изпищя пронизително, като кученце, паднало във фритюрник, и залитна настрани.