Когато отново си възвърна очертанията, побърза да извади телефона си и набра номера на Ерик.
Едно позвъняване. Второ. Трето.
– Тя е добре – каза братовчед му вместо поздрав. – Хапна и пийна малко вода. И няма търпение да те види.
Асейл сякаш се сгърчи в собствената си кожа.
– Добра работа. Чакам ви където се уговорихме.
– Погрижи ли се за всички?
– Напълно. Има ли някой близо до вас?
– Нито пред нас, нито зад нас. И сме само на две мили от теб.
– Ще ви чакам тук.
Асейл затвори, но продължи да се взира в телефона. Първият му порив бе да я отведе у дома си, но тя щеше да се нуждае от медицинска помощ… а и щеше да иска да се изкъпе и облече, преди да се покаже пред баба си.
Следващото обаждане бе в собствената му къща и когато от другата страна му отговори женски глас със силен акцент, той трябваше да примига няколко пъти, за да прогони сълзите в очите си.
– Госпожо – каза дрезгаво. – Тя…
– Не е мъртва – простена старицата. – Meu Deus, кажи ми, че…
– Жива е. При мен е.
– Какво? Повтори, моля.
– Жива е. – Макар да не бе сигурен дали е и невредима. – Жива е и е под моите грижи.
Трескав порой от думи на майчиния език. И въпреки че Асейл не знаеше никоя от думите, не само ги разбираше, но и бе съгласен с тях.
Благодаря ти, Скрайб Върджин, помисли си, макар да не беше религиозен.
– Далеч сме от Колдуел – продължи той. – Може и да не стигнем, преди да е съмнало, в който случай ще се приберем у дома след залез-слънце.
– Да говоря с нея? Може ли?
– Разбира се, госпожо. – В далечината пред него фаровете на една кола изкачиха малка стръмнина на магистралата и се приближиха, намалявайки, когато минаха в отбивката. – Трябва ми само момент и ще ви я дам.
Джипът се насочи право към него и стоповете светнаха в червено, когато Ерик намали.
– Заповядайте, госпожо – каза Асейл и отвори задната врата.
Марисол беше увита в спалния чувал и лицето ѝ си бе възвърнало част от цвета… поне докато не вдигна очи към него и беглата руменина по бузите ѝ начаса се отцеди.
Асейл недоумяваше… докато Ерик не се обърна към него… и се сепна, а после описа кръгово движение около лицето си.
Мамка му. Трябва да имаше кръв около устата.
– Баба ти – избъбри той и подаде телефона на Марисол.
Което начаса отвлече вниманието ѝ – тя протегна ръка към него, сякаш за да поеме спасително въже.
Оставяйки я с телефона, Асейл затвори вратата и се отправи тичешком към обществената тоалетна зад тях. Намери мъжката, приближи се до редицата умивалници и погледна в плоския квадрат неръждаема стомана, който служеше за огледало.
– Мамка му.
Определено не беше това, което една жена би искала да види, особено след като малко преди това е била отвлечена. По устните и челюстта му наистина имаше кръв, а вампирските му зъби… крайчетата на вампирските му зъби се показваха.
Можеше само да се надява, че реакцията ѝ се дължеше на кръвта по лицето му.
Наведе се и опита да пусне чешмата и да сложи шепи под нея, ала кранчето бе от онези, които трябва да натискаш с една ръка, за да тече. Отне му прекалено дълго – пълнеше едната си шепа, поднасяше я към лицето си, отново и отново. А след това не откри нищо, с което да се подсуши.
Прокарвайки ръка по чертите си, той погледна преценяващо косата си – благодарение на скъпите продукти, които използваше, тя бе запазила някакво подобие на привлекателност…
Наистина ли се опитваше да подобри външния си вид в подобна ситуация? Ама че абсурд.
Докато се връщаше при джипа, знаеше, че когато неговата Марисол приключи с разговора, ще му се наложи да направи трето обаждане – неговата жена щеше да се нуждае от лекар.
Къде обаче да отиде? В Древната страна нямаше лечители на расата, на които той и братовчедите му да разчитат. За щастие, бяха успели да си създадат връзки с един-двама човешки лекари, които при нужда ги посещаваха извън работно време, без да задават въпроси.
В Новия свят обаче нямаше такива контакти.
Имаше едно-единствено място, където да позвъни, и можеше само да се надява, че предложеното решение ще го задоволи.
Марисол заслужаваше най-доброто. И той нямаше да се примири с нищо друго.
20
Седнал на задната седалка на мерцедеса, Джон Матю гледаше през прозореца как сестра му се колебае на прага на бащината им къща. Двукрилата врата беше широко отворена, той лично бе слязъл и бе запалил осветлението в преддверието.