Миг по-късно вратата се отключи и те прекрачиха във величественото фоайе. Толкова много позлата, толкова много кристал, а колоните от цветен мрамор? Приказен дворец, преместен в планините край Колдуел.
Как ли го бе направил баща му – зачуди се Джон. – През, кога беше, 1914 година?
Нямаше представа. Още по-впечатляващо бе това, че в продължение на близо век Дариъс бе съумял да задържи любопитните човеци настрани, да го опази от лесърски набези… и да задържи координатите му в тайна от симпатите. Това място, както и подземният тренировъчен център не бяха изложени на опасност нито за миг през цялата си история. Дори и по време на нападенията.
Забележително постижение. Забележително наследство.
Господи, искаше му се да беше познавал баща си. Искаше му се той все още да е тук… защото определено не би отказал съвет за това, как да съобщи на Рот за случващото се.
Джон спря насред мозайката, изобразяваща цъфнало ябълково дърво. Усети, че Фриц продължи напред и пое чевръсто по внушителното стълбище, което спокойно можеше да е излязло от Бъкингамския дворец.
Рот несъмнено беше в кабинета си на втория етаж… ала преди това Джон трябваше да си намери преводач.
Мамка му.
Кого би могъл да помоли да…
– Къде е тя?
При звука на този въпрос Джон затвори очи… и трябваше да мине цяла минута, преди да успее да се обърне към билярдната. Точно така – на прага стоеше кралят, целият облечен в черно, с ръце на хълбоците, стиснал сурово челюст.
Въпреки че беше сляп, а очите му – скрити зад плътните очила, Джон имаше чувството, че се взира право. В. Него.
Изведнъж всички заобикалящи го звуци, които дори не си бе давал сметка, че чува, утихнаха: братята, които играеха билярд зад Рот, спряха всяко движение, всяка приказка, докато единственото, което остана да кънти на заден план, бе Еминем.
– Джон. Къде е моята шелан?
Пред лицето на този поглед Джон пристъпи напред. Да, почти всички братя бяха там с Рот – несъмнено бяха усетили настроението му и бяха настръхнали отбранително.
Очите на Джон обходиха едрите тела и откриха очите на Ви.
– Имам нужда от теб – оформиха ръцете му.
Кимвайки, Вишъс подаде щеката си на Бъч, угаси цигарата си в един кристален пепелник и се приближи.
Рот оголи зъби.
– Джон, Бог ми е свидетел, ще те накълцам на парчета, ако не ми…
– По-кротко, здравеняко – намеси се Ви. – Аз ще превеждам. Искаш ли да отидем в библиотеката, където ще можем…
– Не, искам да знам къде, по дяволите, е моята шелан! – изрева Рот.
Ръцете на Джон заговориха и докато повечето превеждаха изреченията му на части, Вишъс го изчака да довърши онова, което имаше да казва.
Няколко от братята зад тях измърмориха нещо, клатейки глави.
– В библиотеката – нареди Ви на краля по начин, на който Джон никога не би бил способен. – За теб самия е най-добре да го направим в библиотеката.
Голяма грешка.
Рот се завъртя рязко и замахна с такава бързина и точност, че хвана всички неподготвени: в един момент Ви стоеше до краля, а в следващия се отбраняваше срещу атака, която бе толкова непредизвикана, колкото и… ами свирепа.
А после нещата излязоха от всякакъв контрол.
Сякаш и сам си даваше сметка, че е на ръба, Рот се отдръпна от Ви и се развилня в билярдната. Първото, което му попадна, беше билярдната маса. Бъч, който стоеше до нея, едва успя да вдигне пепелника от ръба ѝ, преди Рот да я сграбчи и да я преобърне, сякаш беше лека като перце; огромното махагоново чудовище, покрито със зелено сукно, полетя толкова високо, че помете абажура, който висеше отгоре, и се стовари върху пода така силно, че мраморът се напука.
А Рот вече се бе заел със следващата си жертва – масивния кожен диван, от който Рейдж бе скочил току-що.
Тежката мебел политна право към Джон, премятайки се във въздуха на няколко стъпки над пода, а възглавниците му се разхвърчаха навсякъде. Не че той го прие лично… особено когато вторият диван се стовари върху бара; бутилките на горната лавица се строшиха и алкохол опръска всичко – стените, пода, огъня, който пращеше в огнището.
А Рот все още не бе приключил.
Сграбчи една малка масичка, вдигна я над главата си и я запрати по посока на телевизора. Не го уцели, но за сметка на това успя да строши едно старинно огледало… не че на плазмения екран му се размина задълго – друга малка масичка се погрижи за него, изтривайки образа на рекламата, която вървеше на екрана с изключен звук.