Асейл очакваше да го пусне, щом легне, но тя не го направи. А очите ѝ не се откъсваха от неговите. Нито когато лекарката свали спалния чувал от тялото ѝ и я покри с одеяло. Нито докато ѝ задаваха въпроси за възможно сътресение и проверяваха рефлексите ѝ. Нито докато човъркаха раната в бедрото ѝ. Нито дори когато докараха портативен рентген и я снимаха от няколко различни ъгъла.
– Имам цял куп добри новини – обяви лекарката малко по-късно, приближавайки се с един лаптоп. На монитора му се виждаше призрачното изображение на дебелата, силна бедрена кост на Марисол. – Не само че сътресението е съвсем слабо, но и куршумът е минал чисто и е излязъл. Няма признаци костта да е счупена или одраскана. Така че основното, за което трябва да се погрижим, е рискът от инфекция. Бих искала да почистя раната и да ти дам антибиотици, както и нещо за болката. Как ти звучи?
– Нищо ми няма – отвърна Марисол.
Лекарката се засмя и остави лаптопа настрани.
– Определено се вписваш отлично тук. Всичките ми пациенти казват съвсем същото. Все пак виждам, че си интелигентна жена, и съм сигурна, че не би искала да изложиш здравето си на риск. Безпокои ме възможността от сепсис. В колата ми каза, че си била простреляна преди двайсет и четири часа. Това е доста време, през което там вътре да се завъдят разни неща.
– Нека довършим започнатото, Марисол – чу се да казва Асейл. – Да послушаме дадения съвет.
Марисол затвори очи.
– Окей.
– Много добре. – Лекарката отбеляза нещо на лаптопа. – Остана само още едно нещо.
– Какво? – попита Асейл, когато думите ѝ бяха последвани от продължителна пауза.
– Марисол, трябва да знам дали има възможност да са те наранили и другаде.
– Другаде? – долетя смутолевеният отговор.
Асейл почувства, че лечителката поглежда към него.
– Ще ни извиниш ли за момент?
Преди той да успее да отговори, Марисол стисна ръката му толкова силно, че той потръпна.
– Не – решително заяви тя. – Никъде другаде.
Лекарката се прокашля.
– Нали знаеш, че можеш да ми кажеш абсолютно всичко. Всичко, което се отнася до лечението ти.
Изведнъж тялото на Марисол отново затрепери… така както трепереше на задната седалка на джипа. Рязко, сякаш отмахваше нещо от себе си, тя каза:
– Опита се да ме изнасили. Но аз бях по-бърза…
Изведнъж всички звуци в стаята заглъхнаха. Мисълта – не, действителността – че някой се бе отнесъл зле с нея, наранил я бе, белязал бе безценното ѝ тяло, опитал бе да…
– Добре ли си? – попита някой. Сестрата. Трябва да беше…
– Ще падне! – извика лекарката.
Асейл се зачуди за кого ли говорят… и изгуби съзнание.
23
– Говори, лечителю – нареди Рот, застанал над неподвижното тяло на своята шелан. – Говори!
Прескъпа Скрайб Върджин, изглеждаше мъртва.
Веднага след като неговата Ана рухна, той я бе отнесъл в брачните им покои, следван от братята, зарязал аристократите и безполезните им светски игрички. Именно той бе положил възлюбената си върху ложето, докато викаха лечителя; пак той бе разхлабил корсажа ѝ. Братята си бяха тръгнали в мига, в който довереният лечител се беше появил заедно с инструментите на целебния си занаят, и ето че бяха останали само те тримата, пращенето на огъня и писъкът, който отекваше в душата му.
– Лечителю, какво ще ми кажеш?
Наведеният над Ана мъж погледна през рамо. С черните одежди на професията му, спускащи се до пода, той приличаше на птица, готова да излети.
– Състоянието ѝ е изключително тежко. – Рот потрепери, а лечителят се изправи. – Вярвам, че носи малко в утробата си.
Вледеняваща тръпка разтърси Рот от главата до петите и го вкамени, пропъдила всякакво чувство от тялото му.
– Тя…
– Е бременна. Да. Разбрах го още щом докоснах корема ѝ. Твърд и подут, а и вие казахте, че наскоро е преминала през периода си на нужда.
– Да – прошепна Рот. – Значи, причината за това е…
– Не е симптом на ранна бременност, тъй като тя все още не кърви. Не, вярвам, че неразположението ѝ се дължи на нещо друго. Но нека отидем до огъня, господарю, та гласовете ни да не я смущават.
Рот позволи да го отведат по-близо до пламъците.
– Да не би да има треска?
– Господарю… – Лечителят се прокашля, сякаш се боеше от смърт, която нямаше нищо общо с кралицата. – Простете ми, господарю…
– Не ми казвай, че нямаш обяснение – изсъска Рот.