— Поздрави, генерал Дамастес — посрещна ме той, щом се приближих. — Денят е чудесен за битка.
Кимнах сдържано.
— И аз ви поздравявам, макар да се съмнявам, че съществуват дни, които да са чудесни за сеене на смърт. Простете ми, че не използвам титла, но не знам коя е подходящата.
— „Император“ бе добра някога.
— Това бе някога.
Той се намръщи. Срещнах очите му, без да трепна. Той ги отклони за миг, после погледът му отново се върна на мен.
— Трябва да ви поздравя за това, че отървахте Нуманция от най-големия й враг.
Можех да му отговоря откровено — че най-големият й враг точно в този момент е пред мен, а не е мъртъв в Ърей. Но замълчах.
— Интересно — продължи той. — Ние… ти, аз, цяла Нуманция се опитахме да съкрушим кучия му син, и при това с цената на всичко. А ти се справи с няколко души и малко магия, ако приказките, които чух, са верни.
Свих рамене.
— Времето и обстоятелствата бяха подходящи. А може и боговете да са ми помогнали.
— Да — продължи Тенедос. — Обзалагам се, че Сайонджи е виела от радост, когато той се върна при нея. Чудно, каква ли форма ще му се позволи в следващото прераждане? Червей? Псе?
— Не съм на ти с боговете, тъй че се въздържам от предположения.
— Дамастес, някогашен мой приятелю — тонът му стана сърдечен. — Не е нужно да ми говориш така. А и от двете ти придружителки отзад няма нужда. Допускам, че са магьоснички, но няма защо да се боиш от мен. Не и днес.
— Нямаше защо и ти да нападаш семейството ми — отвърнах.
— Би ли повярвал, че не беше направено, нито разрешено от мен, а от един от амбициозните ми магьосници? Уверявам те, че заповядах на Годжам да се разправи с него така, както той се отнесе с близките ти.
Изгледах го хладно.
— Значи не ми вярваш.
— Да. Не ти вярвам.
— Добре — този път в гласа му имаше гняв. — Пожелах да говоря с теб, защото искам да сключа сделка.
— Никаква сделка не може да има. Освен ако не махнеш фалшивата корона, която си сложил на главата си, и не приемеш пълна капитулация. Ако го направиш, обещавам ти — а аз все още не съм нарушавал думата си, — че ще направя всичко, за да не бъдеш екзекутиран.
— Е, знаеш, че не мога да го направя — спокойно отвърна той. — Имам зад себе си над един милион мъже, на които съм дал дума. Но по-важното е самата Нуманция. Заклел съм се моето кралство да върне подобаващите му се слава и могъщество.
— И си готов да го погубиш, за да постигнеш тази цел?
— Армиите на това бойно поле са две — отвърна той. — Бих могъл да кажа същото и за теб.
— И точно затова ще се бием.
— Не е задължително. Защото с премахването на крал Байран ти промени баланса.
Изчаках.
— Правих заклинания от мига, в който едно от съществата, които призовавам, ми съобщи за убийството на Байран и последвалото бягство на майсирците през Кайт. Пътят им е осеян с трупове и плячка и едва малцина ще успеят да се доберат до домовете си.
— Точно както стана с нас в Майсир — отвърнах с горчивина.
Той ме погледна навъсено, помълча за миг и продължи:
— Какво ще заварят онези, които се върнат в Майсир? Няма крал, няма двор и управител, само безумие, хаос и безчет презрени селски господарчета, драпащи за власт. Хаос! Анархия! Щом нуманцийците не могат да се справят с анархията, още по-малко биха могли майсирците.
— Сега е нашият шанс — продължи той. — Сега е моментът, в който трябва да загърбим различията си и да обединим отново Нуманция. С теб и мен, отново заедно, смяташ ли, че онези идиоти Барту и Скопас, и тяхното генералче Трерис ще издържат дълго? Трябва да върнем мира в Нуманция и гражданите ни отново да бъдат щастливи и доволни, както преди.
— А след това трябва да влезем в Майсир и да наложим ред. Да донесем стабилност, от която онези селяци имат нужда. Дамастес, предлагам ти кралство! — възкликна той. — Искам ти да управляваш Майсир и твоето родословие да влезе в историята като първите истински крале на тази варварска страна, от сега и вовеки веков. Познавам те и знам, че ти си единственият, който може да донесе на майсирците мир и единство.
— Струва ми се, че нещо забравяш — отвърнах. — Бяхме победени не от крал Байран, а от по-могъщи сили. Крал Байран може да е мъртъв, но крал Зима и крал Селяк все още владеят онази страна.
— Ха! Тогава бяхме неопитни и наивни. Но вече сме взели мярката на своя враг, а щом един проблем е преоценен, може да се реши. Хайде остави дреболиите, Дамастес! Помисли какво ти предлагам! Безсмъртие! Най-голямата власт! Помисли какво предлагам на Нуманция!