Тримата се оказаха шамб Каталка и пидни Бошам и Худа. За облика на „гвардейците“ достатъчно красноречиво говореше фактът, че званията им, равностойни на нашите „капитан“ и „легат“, бяха същите като в майсирската армия. И тримата щяха да изглеждат много по̀ на място в някоя бърлога на улични крадци, отколкото в офицерска столова.
Очаквах всичко — от смъртоносна атака до побой или презрително ръмжене. Но ме посрещнаха с формално уважение, което ми се стори малко смешно. И тримата се държаха така, както се очаква да се държат благородници, и до голяма степен се престараваха в усилието си да докарат изискани маниери.
— Заповядано ни е — заговори официално Каталка — да ви придружим до Никиас, пред Великия съвет, където лорд Скопас и лорд Барту ще бъдат щастливи да ви приемат.
Щастливи? Трудно ми беше да прикрия изненадата си. Хвърлих поглед към домин Джелап, за да видя дали ще мога да отгатна нещо по изражението му; нищо не забелязах освен скована сдържаност и може би леко отвращение от това, че е нуманцийски офицер, принуден да си има работа с изменници.
Можех да бъда не по-малко предпазлив от тях. Поклоних се.
— След като нямам избор по въпроса, но като приемам с благодарност начина, по който бяха поднесени заповедите ви, до час ще съм готов за тръгване.
— Добре — кимна Каталка. — Защото ни е заповядано да бързаме спешно. Въпросът е от изключителна важност.
— Мога ли да попитам какво желаят лордовете от мен?
По-злият от двамата младши офицери изръмжа, но Каталка го изгледа и той замълча.
— Техни благородия не ни довериха намеренията си.
— В такъв случай позволете да се върна в килията си и да си прибера вещите.
— Великолепно. Пидна Худа ще ви придружи.
— Не е необходимо — намеси се домин Джелап. — Трибун Дамастес го пазим вече от две години и…
— Затворникът няма ранг — грубо го прекъсна Каталка. — Титлите са му отнети отдавна.
— Поправям се. Тук просто използваме старите формалности.
— Онези дни са мъртво минало — почти изръмжа Бошам. — Най-добре е да ги забравите.
Джелап сведе глава.
— Докато затворникът прибира вещите си, мога ли поне да ви предложа малко храна и… — изгледа тримата предпазливо. — По чашка греяно вино? Денят беше студен. Предполагам, че в открито море е било още по-студено.
— Виж, това предложение е чудесно — отвърна Каталка и кимна на двамата ми тъмничари. — Върнете го тук, след като си вземе каквото му трябва. И ви предупреждавам, затворник. Вещите ви ще бъдат претърсени добре, така че не опитвайте никакви хитрини.
— Нямам хитрини, които да опитвам — заявих съвсем невинно и излязох.
Отне ми само няколко минути, докато събера личните си вещи. Казаха, че ще ме претърсят грижливо, но вече бях усвоил няколко затворнически трика. Ножът се намираше в подметката на ботуша ми, малката метална топка бе пред очите на всички, като дръжка на един от очуканите ми пътни сандъци, върху който бе метнато изтърканото ми наметало. Погледнах го замислено и си спомних именията, които бях имал, замъците, палатите, дрехите, с които можеше да се облече цял полк. Животът сам по себе си доказва съществуването на Колелото с непрестанното си обръщане.
На връщане към кабинета на Джелап един тъмничар, сержант Перак, ме спря. Другите продължиха няколко крачки, на достатъчно разстояние, за да не чуват. Перак винаги бе проявявал известно съчувствие към мен и ми съобщаваше забранените вести от Нуманция.
— Пазете се, сър. Един от екипажа каза, че императорът вече бил взел две провинции от ония боклуци съветниците. Тия трима нерези ги е страх от вас, а както подозирам — и майсирските послушници, на които служат. Бъзливците правят отчаяни неща, знаете го.
— Благодаря, сержант. Винаги съм предпазлив — и ми хрумна странен въпрос. — След като си отида, какво ще стане с тази крепост? С вас и с другите войници?
— Не се притеснявайте — отвърна той с крива усмивка. — Времената са сурови и един затвор, от който не можеш да се измъкнеш, винаги е полезен. Скоро ще докарат някой друг тука — огледа коридора да се увери, че никой не подслушва. — Дано да са онези блюдолизци Барту и Скопас.