Това ме стъписа. Мислех си, че народът на Нуманция гледа на мен като на големия злодей, довел до унищожаването на страната. Но ако допуснех, че тези двамата знаят за какво говорят — доста смело допускане, ако се съдеше по миналото им — работата можеше да се окаже по-друга.
— Виждате ме в ролята на фигурант. А Ерни ще си остане командващият?
— Разбира се — отвърна Барту. — Как иначе?
— След като Ерни не е нищо повече от въплъщение на груба амбиция и е напълно некадърен да бъде главнокомандващ армиите… дори на такава пиклива сган като Гвардията на мира… би трябвало да съм повече от глупак, за да служа под негово командване. Особено ако неговите грешки ще се вменяват на мен, за което намекнахте.
Барту понечи да ми отвърне язвително, но Скопас вдигна ръка.
— Ще опитам друг подход, след като не отхвърлихте напълно предложението ни. Бихте ли се съгласили да поемете командването на армията… имам предвид Гвардията на мира? В случай, че Ерни бъде отстранен, на нещо като почетен пост, но извън реалното командване? Невъзможно е да се надявате на титлата трибун, разбира се — има политически съображения, които не допускат възстановяването на тази титла. Навярно бихме могли да използваме званието „върховен джедаз“, което би облекчило проблемите на крал Байран около връщането ви в армията.
— Зная, че не е особено възпитано да отговарям на въпрос с друг въпрос и няма да го направя — отвърнах. — Но ми е нужна повече информация. Една армия… както и да я наречете… не се ръководи само от един генерал или трибун, или каквото там майсирско звание предпочитате. На кого още може да се разчита?
— Свръзката между Гвардията и нас е Тимгад — каза Скопас.
Помнех го смътно — подлизуркото, назначен от Властта на Десетимата, след като започнаха товиетските бунтове, лакей на Барту. Той… и постът му… бяха без значение, защото ако приемех предложението им, щях да слушам Съвета не повече, отколкото Ерни.
— Лорд Дръмсеат, макар и да му липсва военен опит, притежава много плам и ентусиазъм — продължи Скопас. — Смятаме да го назначим за раст.
Лорд Дръмсеат беше реакционният селяшки барон, продължил с патрулите на смъртта, създадени от моя бивш шурей, след като го убиха товиетите. Веднъж го бях изгонил от къщата си.
— Човек с богат опит, генерал, а сега раст, е Индори — вметна Барту.
Опит… в това да се съобразява с капризите на властниците. Властта на Десетимата се беше опитала да го насади за върховен главнокомандващ и Тенедос го бе отхвърлил. Едва ли щеше да е в плюс.
— Друг подходящ е раст Тайту.
Свестен човек, свален от длъжност от Тенедос затова, че отказа да удари в Дабормида. Определено в плюс.
— Друг без опит, но с плам, също като Дръмсеат, е барон Лейни — продължи Барту.
Беше бившият началник на градската стража в Никиас, който ме замести начело на временното правителство в Кальо, след като изпаднах в немилост пред императора. Безспорно си беше свършил чудесно работата. Плюс.
— Може би най-добрият ни офицер е адютантът на командващия Гвардията на мира Ерни — каза Скопас. — Наистина пламенен мъж, казва се Трерис. По време на войната не е служил в армията, но е организирал продоволствени кервани за границите. Гордее се с това, че не е изгубил нито един човек и нито един чувал с продоволствие от разбойниците или от нещо друго. Съвсем уместно, беше възнаграден. Предполагам, че мирният живот му се е сторил скучен, защото се включи в Гвардията и бързо се издигна в кариерата. Ерни го използва в провинциите, където е изключително ефективен в потушаването на вълнения. Смятат го за напълно безскрупулен в изпълнението на заповеди и до голяма степен върши това, което вие правехте за императора. Допускам, че сте имали същата репутация.
Не, „безскрупулен“ не беше определението, което съм чувал някога да се свързва с името ми, и се надявах никога да не се свърже. Предположих, че Трерис е компетентен военен, след като Ерни не го допускаше близо до Никиас и властта.
— Има и други, разбира се — продължи Скопас. — Офицери от средния ранг от войната, издигнали се междувременно. Напълно уверени сме във възможностите си.
Едва се сдържах да не се изсмея. Ако бяха толкова уверени, защо трябваше да ме измъкват от затвора? Можех да им дам отговора си веднага, но все още ми харесваше обстоятелството, че вратът ми си е цял-целеничък.