— Ти трябваше да ме спреш, но не по начина, по който го направи — добави Тенедос. — Заради Нуманция, както и заради мен… а и заради себе си, предвид сегашното ти положение.
Помислих за миг да го попитам как точно се спира магьосник, побеснял от гняв, магьосник, който може да призове демони, способни да унищожат крепости и армии.
— Но както казах — продължи Тенедос, — това е минало. По време на изгнанието си имах възможност да обмисля стореното от мен, и доброто, и лошото, и как бих променил нещата, ако ми се открие шанс.
— Получих този шанс, или по-точно — улучих момента. Сега съм тръгнал към възстановяването. Към завръщането си. Събрал съм голяма воинска сила, близо сто хиляди мъже. Но ми липсват офицери, които да ги водят в боя, хора с опит, въпреки че разполагам с мнозина, които горят от желание и кръвта им кипва от грохота на барабаните. Крал Байран изби твърде много от най-добрите ни. Но съм убеден, че аз… ние… можем да победим, и когато казвам „ние“, имам предвид теб, Дамастес а̀ Симабю, моя най-храбър воин.
Опитах се да спечеля време.
— Какъв е планът ви? Как ще се променят нещата?
— Първо трябва да си върна трона и да обединя Нуманция зад себе си. Скопас, Барту, техният режим и особено продажната Гвардия на мира и омразният Ерни трябва да бъдат унищожени. Милост няма да има, капитулация няма да се приема. Веднъж сгреших, като проявих милост и допуснах раздори. Няма да повторя тази грешка.
— А Майсир? — попитах. — Байран едва ли ще позволи на вас… на Нуманция… да върне предишния си блясък.
— Няма да има избор — каза Тенедос. — Разбира се, той ще мобилизира армиите си, щом чуе за моите успехи, и ще ги поведе на север.
— Обаче докато прехвърлят границата, докато преминат прохода Сулем или другия маршрут през Думят, ще е твърде късно. Влязат ли в Нуманция, той ще се окаже в същото положение като нас в Майсир: ще води кампания в чужда земя и всички ще вдигнат ръка срещу него. Ще го срещна на бойното поле където аз избера и тогава, когато най-малко го очаква. И тогава майсирците… и техният омразен крал, кучият син, който те омагьоса и те принуди да станеш убиец и за малко кралеубиец… ще бъдат напълно унищожени — Тенедос ме изгледа строго. — Не забравяй, ние разполагаме с огромно предимство. При Камбиасо ти уби най-великия му маг, азаза. Тогава аз бях по-могъщ от него, а сега съм дваж по-могъщ… Тъй че нека Байран да тръгне на север със своите Бойни магове. Този път зная какво стои срещу мен и вече започнах да събирам отново Братството на тружениците и да подготвям магическия си корпус. Преди да е стигнал до границите, ще помета всичките му заклинатели и ще го оголя за моите… нашите… съкрушителни удари, материални и духовни!
— А щом унищожим армията му — възкликна той, — няма да допусна отново грешката да нахлувам в Майсир. Не, ще ги оставя да потънат в хаос едно поколение, може би две, и да хвърлят завистливи погледи на север към нашия мир, нашето спокойствие и благоденствие. Тогава сами ще се помолят да ги допусна под своята хегемония.
В паметта ми отново просветна споменът как Тенедос ми беше казал, че не бива никога да се допуска мирът да властва в Нуманция, защото нация, която не воюва за своя живот, за своя дух, пропада в развала и рухва. Думите му обаче предизвикаха един много по-важен въпрос.
— Ваше величество… — признавам, че все пак го изрекох без усилие. — Вие току-що казахте нещо странно, нещо, което не разбирам. Казахте, че трябва да минат едно-две поколения, преди майсирците да поискат да служат на вас.
— Умът ти е пъргав, както винаги — отвърна Тенедос. — Това е поредната тайна, която съм на път да разкрия — как да удължа живота ни двойно, четворно над обичайното, а може би и повече. Нали разбираш, аз съм най-великият слуга на Сайонджи и тя навярно ще ми позволи в награда да остана по-дълго свободен от Колелото — аз и онези, които реша, че са достойни за тази върховна привилегия.
Вгледах се съсредоточено в тези опасно блеснали очи, задържали погледа ми в момента и властвали над мен през по-голямата част от живота ми. Не можех да реша дали говори истината, дали бълнува, или се опитва да ме изкуси, сякаш обещанието за повече години в този едва ли особено приятен живот може да е изкушение.
— Зная, че не си забравил клетвата, която положи пред мен, въпреки че някои биха казали, че я наруши, когато ме удари.