— Ох, как да се оправя? — питаше тя безпомощно. — Ако Дебора беше жива, тя щеше да знае какво да прави с един джентълмен, който ще ни гостува. Трябва ли да сложа бръснач в стаята му? Ах, боже мой, боже мой! Ами аз нямам бръснач. Дебора сигурно щеше да има. И чехли, и разни четки за дрехи.
Казах й, че вероятно той ще си носи тези неща.
— А след като свърши вечерята, откъде да зная кога да стана от масата и да го оставя да си пие виното? Дебора щеше да се справи така добре, тя щеш да е в стихията си. Дали ще иска кафе, какво мислиш?
Казах й, че аз ще се оправя с кафето и ще въведе Марта в изкуството да сервира — нещо, което, трябва да признаем, много й куцаше, — а също и че, без съмнение, майорът и госпожа Дженкинс ще разбера непретенциозния начин, по който една самотна жена живее в провинциалното градче. Но тя беше ужасно развълнувана. Накарах я да изпразни гарафите и да изнесе две нови бутилки вино. Искаше ми се да избягна присъствието й по време на моите инструкции към Марта, тъй като тя често се намесваше с нови указания и така объркваше представите на бедното момиче, че то зяпваше с отворена уста, слушайки и двете ни.
— Обикаляй с гарнитурите — казах аз (глупаво, както сега разбирам, защото съм искала да постигна повече, отколкото човек може да постигне с простота и спокойствие), а след като забелязах обърканото изражение на Марта, добавих: — Поднасяй зеленчуците подред на всеки един и ги остави сами да си сипват.
— И внимавай, отивай първо при дамите — се намеси мис Матилда, — когато сервираш, отивай винаги първо при дамите и после при господата.
— Ще направя както ми наредите, госпожице — каза Марта. — А на мен момците ми допадат най-вече.
Почувствахме се много неудобно и шокирани от това изказване на Марта и все пак мисля, че го каза без лоши намерения; общо взето, тя изпълни много добре нашите указания, само „сръга“ майора за това, че той не си сервира от картофите веднага щом тя ги поднесе.
Когато майорът и жена му дойдоха, те се оказаха съвсем тихи и непретенциозни хора, мудни както всички, които са живели в Индия, предполагам. Ние бяхме доста смутени от факта, че водеха двама прислужници със себе си, един индус, личен прислужник на майора, и една улегнала по-възрастна прислужничка за жена му; те спяха в странноприемницата и поемаха голяма част от нашата грижа за удобството на господаря и господарката си, като им прислужваха. Разбира се, Марта се кокореше безкрайно на белия тюрбан и смуглата кожа на индуса и забелязах, че мис Матилда леко се отдръпваше, когато той сервираше на вечеря. И действително, след като си заминаха, тя ме попита дали индусът не ми напомня на Синята брада16. Общо взето, посещението мина много задоволително и дори и сега понякога е предмет на разговор на мис Матилда. По онова време то предизвика голямо вълнение в Кранфорд и раздвижи дори апатичната, достопочтена мисис Джеймисън дотолкова, че тя прояви известен интерес, когато я посетих, за да й благодаря за любезните отговори, с които беше удостоила запитванията на мис Матилда относно подреждането на стаята на джентълмена — отговори, които, трябва да призная, тя даде в стила на отегчена скандинавска пророчица:
Оставете ме, оставете ме да отдъхна.