Ето какво станало: една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“, и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и чудната интелигентност на животното. Целият град познаваше и се отнасяше мило към кравата на мис Бети Баркър. Ето защо, когато поради невнимание горката крава паднала в една варница, всички проявили голямо съчувствие. Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили, но междувременно бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа. Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Баркър направо си изплакала очите от скръб и ужас и казваха, че мислела да опита маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого от многото хора, чийто съвет тя потърсила, но предложението, ако изобщо е било направено, било отхвърлено от капитан Браун.
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети Баркър изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град се изниза да види как олдърнито отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша. Самата аз съм я виждала неведнъж. А вие виждали ли сте някога в Лондон крави, облечени в сива каша?
Капитан Браун беше наел една малка къщичка в края на града, където живееше с двете си дъщери. Трябва да беше прехвърлил шестдесетте, когато отново посетих Кранфорд, след като семейството ни беше напуснало града. Капитанът имаше жилава, закалена, гъвкава фигура, отсечено и по военному отмяташе глава назад, ходеше с пружинираща стъпка и всичко това го правеше да изглежда по-млад, отколкото беше в действителност. По-голямата му дъщеря имаше вид на почти толкова възрастна, колкото и самият той, и това всъщност издаваше истинската му възраст. Мис Браун трябва да беше около четиридесетгодишна. Изразът на лицето й беше болнав, болезнен и загрижен, като че ли младежката веселост я бе напуснала отдавна. Дори и на млади години трябва да е била грозничка и с остри черти. Мис Джеси Браун беше десет години по-млада от сестра си и двадесет пъти по-симпатична. Лицето й бе обло, с трапчинки.
Веднъж в изблик на гняв срещу капитан Браун (причината, за който ще разкажа по-късно) мис Дженкинс каза:
— Струва ми се, че е време мис Джеси да се откаже от трапчинките си и да не се опитва да прилича винаги на детенце.
Наистина имаше нещо детско в личицето й и мисля, че ще го има до края на живота й, дори да стане стогодишна. Очите й бяха сини и гледаха учудено и прямо, носът й — неправилно оформен и чип, а устните — червени и росни; косата си носеше на няколко реда букли, което подчертаваше детския й вид. Не зная дали беше хубавка, или не, но на мен ми харесваше лицето й, а и всички го харесваха и тя не можеше да направи нищо, за да скрие трапчинките си. У нея имаше нещо от самоуверената походка и държане на баща й. Всяка наблюдателна жена можеше да открие една малка разлика в облеклото на двете сестри — това на мис Джеси беше по-скъпо с две лири годишно от това на мис Браун. А две лири беше голяма сума за годишните разходи на капитан Браун.
Такова впечатление ми направи семейство Браун, когато ги видях за пръв път заедно на черква в Кранфорд. Бях вече срещала капитана по повод пушещия комин, който леко и вещо успя да поправи. В черквата по време на утринния химн той държеше лорнета пред очите си, после вдигна глава, изправи я и запя високо и радостно. Той откликваше по-силно от псалта — стар човек със слаб, писклив глас, — който, изглежда, се чувстваше обиден от звучния бас на капитана и в резултат на това гласът му все повече и повече изтъняваше.
На излизане от черква чевръстият капитан прояви най-галантно внимание към двете си дъщери. Кимаше и се усмихваше на познатите си, но не се ръкува с никого, докато не помогна на мис Браун да разтвори чадъра си, пое от нея тежкия молитвеник и търпеливо изчака, докато тя с треперещи, неспокойни ръце повдигна полите си, за да тръгне по мокрия път.