— Майка ви ли ви каза?
Клеър се облегна на хладилника, за да не се свлече на пода. Изпита шок от въпроса му, но се постара да не допусне изумлението да се изпише на лицето ѝ. Нима през всичките тези години Хелън знаеше за касетите? Нима бе запазила тази информация само за себе си? Нима бе скрила истината от Сам?
Тя се опита да блъфира отново.
— Да. Каза ми.
— Е, изненадан съм, Клеър, понеже майка ти ме увери — мина на „ти“ шерифът, — че никога няма да ви каже на вас, момичетата, и ми е трудно да повярвам, че жена като нея ще се отметне от думата си.
Клеър поклати глава, защото този мъж знаеше, че съществуват видеа с бруталното убийство на сестра ѝ, а ѝ изнасяше лекция, все едно беше на дванайсет и го бе разочаровала.
— Как можа да скриеш това от мен? От Лидия?
— Обещах на майка ти. Знам, че мнението ти за мен не е високо, но аз държа на думата си.
— Говориш за шибаната си дума, когато аз бях преследвана от случилото се цели двайсет и четири години?
— Няма нужда от подобен език.
— Майната ти. — От устата на Клеър се лееше черна омраза. — Не преставаше да твърдиш, че е жива, че просто е избягала, че един ден ще се върне. През цялото време си знаел, че не е така, но ни даваше надежда. — Беше сигурна, че той все още нищо не разбира. — Наясно ли си какво прави надеждата с хората? Наясно ли си какво е да зърнеш някого на улицата, да хукнеш след него, защото смяташ, че може да е сестра ти? Или да влезеш в мола и да видиш две сестри заедно и да знаеш, че никога няма да изпиташ това? Или да отидеш на погребението на баща си без нея? Или да се ожениш без…
Клеър не можеше да продължава, тъй като се бе омъжила за Пол, а причината Лидия да не бъде до нея беше, че съпругът ѝ се бе опитал да я изнасили.
— Кажи ми как точно научи? — попита Хъкаби. — Чрез интернет ли?
Тя кимна, понеже това ѝ се стори най-правдоподобният отговор.
Шерифът погледна надолу.
— Винаги съм се тревожил, че касетите ще се появят в мрежите.
Клеър знаеше, че трябва да се отърве от Хъкаби, ала не можеше да спре да задава въпроси.
— Ти как разбра за тях?
— Намерих ги в апартамента на баща ти. Една от тях е била във видеото му, докато го е извършвал. Предполагам, че онова, което е видял, го е накарало…
Не се налагаше да довършва изречението. И двамата знаеха какво бе направил баща ѝ. Сега, щом Клеър научи, че Сам Каръл беше гледал видеокасетите, че ги беше гледал, докато бе вкарвал иглата в ръката си, най-накрая прозря причината. Много добре можеше да си представи защо баща ѝ беше поискал да отнеме живота си, след като бе гледал как отнемат този на Джулия. В акта се долавяше трогателен нюанс на симетрия.
Затова ли Хелън беше скрила истината? Може би се боеше, че ако Клеър открие касетите, ще последва баща си? Както и Лидия — бедната, крехка Лидия. Никой не го разбираше тогава, но наркоманията ѝ не се дължеше на желанието да се надруса, а на желанието да избяга. Тя търсеше начини да се унищожи.
Клеър попита шерифа:
— Какво направи с касетите?
— Предадох ги на мой приятел от ФБР. Винаги сме се чудили дали има копия. Предполагам, че вече знаем отговора.
Клеър погледна ръцете си. Извиваше пръста си, дори и без пръстена.
— Не е необходимо да ме изпробваш, момиче. Тя беше твоя сестра. Ще ти кажа истината.
За първи път в живота си Клеър изпита толкова силна нужда да нарани някого. Шерифът уж винаги ѝ беше съдействал, когато през годините се обаждаше безброй пъти в шерифството, за да попита дали има нещо ново.
— Ами кажи ми я.
Той заглади крайчетата на мустаците си, все едно се нуждаеше от време, за да прецени как да ѝ разбие сърцето. Най-накрая заговори:
— Онзи от филма бе част от някаква шайка, която разпространяваше доста от тези видеа. Моят приятел, както казах, беше във ФБР, така че научих някои неща от кухнята. Той сподели с мен, че вече знаели за тоя юнак. Името му беше Дарил Ласитър. Хванали го в Калифорния през деветдесет и четвърта да се опитва да отвлече момиче на същата възраст, със същия цвят на косата и със същото телосложение като на сестра ти.
Клеър се обърка. Да не би да грешеше за бащата на Пол? И друг убиец ли имаше? Джералд Скот само колекционер ли беше?
— Ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре, Ласитър вече е мъртъв — заяви Хъкаби.
Не, някога тук бе имало хамбар, а сега стая за убийства, която се намираше на по-малко от пет метра от тях.
— Съдът му даде смъртна присъда. — Шерифът прокара палци по колана си. — Станало сбиване в ареста. Ласитър бил намушкан във врата десетина пъти. Умря по същото време, по което и баща ти.
Клеър вече се опитваше да съобрази кой да бъде следващият ѝ въпрос.