Вдигна телефона.
— Какво, мамка му, беше всичко това? — попита Пол.
— Искам да чуя сестра си.
— Кажи ми какво каза на Хъкълбери.
Мразеше го, че знае прякора. Той бе нещо, което принадлежеше на нейното семейство, а този садист, с когото разговаряше, вече не беше част от него.
— Клеър?
— Баща ми е гледал касетите с Джулия, когато се е самоубил.
Съпругът ѝ не отговори нищо.
— Имаш ли нещо общо с това, Пол? Ти ли даде касетите на татко?
— Защо ми е да го правя?
— Защото вече работеше върху плана си да разкараш Лидия и последният човек, останал в живота ми, за когото наистина ме беше грижа, който щеше да ми помогне независимо от всичко, беше баща ми. — Клеър бе толкова разстроена, че едва си поемаше въздух. — Ти си го убил, Пол. Или си го сторил собственоръчно, или си направил така, че все едно си забил иглата в ръката му.
— Луда ли си? — Гласът на съпруга ѝ преливаше от възмущение. — Господи, Клеър. Не съм някакво шибано чудовище. Обичах баща ти. Знаеш това. Носих ковчега му на погребението. — Спря да говори за момент, като по този начин създаваше впечатлението, че е останал безмълвен от обвиненията ѝ. Когато най-накрая продължи, гласът му беше нисък и спокоен. — Виж, направих някои неща, с които не се гордея, но никога, абсолютно никога не бих сторил това на някого, когото обичам. Знаеш колко крехък беше Сам към края. Не е ясно какво го е накарало да скочи в бездната.
Клеър седна до кухненската маса. Обърна стола си, за да не може Пол да види гневните сълзи, които се стичаха по лицето ѝ.
— Държиш се така, все едно нямаш нищо общо, все едно си бил просто невинен наблюдател.
— Такъв бях.
— Знаел си какво се е случило със сестра ми. Гледал си ме как страдам почти две десетилетия, можел си във всеки един момент да ми кажеш какво е станало, но не си го сторил. Гледал си ме как се измъчвам.
— Ненавиждах всяка секунда, в която страдаше. Не желаех да те виждам наранена.
— Сега ме нараняваш! — Клеър заби юмрук в масата. Гърлото ѝ се сви от болка. Това беше прекалено голямо мъчение. Не можеше да го понесе. Искаше да се свие на кълбо на пода и да плаче до припадък. Преди час смяташе, че е изгубила всичко, ала сега осъзна, че винаги можеше да изгуби повече, и докато беше жив, Пол щеше да ѝ го отнема.
— Как бих могъл да ти кажа какво се е случило с Джулия, без да ти изложа цялата история? — попита той.
— Да не би да ме уверяваш, че не си знаел как да ме излъжеш?
Съпругът ѝ не отговори.
— Защо инсценира смъртта си?
— Нямах избор. — Пол млъкна за миг. — Не мога да ти разкрия, Клеър, но направих необходимото, за да те предпазя.
— Не се чувствам в безопасност, Пол. — Тя се бореше с гнева и страха, които се надигаха в нея. — Ти ме нокаутира. Отвлече сестра ми.
— Не желаех да те наранявам. Опитах се да бъда възможно най-нежен.
Клеър все още усещаше пулсираща болка в бузата си. Не можеше да си представи колко страшно щеше да е, ако Пол не се беше задоволил само с един удар.
— Какво искаш?
— Ключодържателя на ключовете за тѐслата.
Стомахът на Клеър се сви. Спомни си как Пол ѝ го връчи пред ресторанта, точно преди да я дръпне в уличката.
— Защо ми го даде?
— Защото знаех, че у теб ще бъде в безопасност.
Адам вече трябваше да е взел ключодържателя от пощенската кутия. Прехвърлиха работните файлове на флашката в гаража. Какво друго имаше на нея?
— Клеър? — настояваше Пол. — Какво направи с него?
Тя реши да се хване за нещо, което щеше да го разтърси.
— Дадох го на ченгетата.
— На Мейхю? — В гласа му се усети напрежение. — Налага се да си го вземеш обратно. Не бива да го вижда.
— Не на Мейхю. — Клеър се подвоуми. Дали да спомене Фред Нолан? Щеше ли Пол да се успокои, ако го стореше? Дали и Нолан беше в играта?
— Клеър? Трябва да знам на кого си дала ключодържателя.
— Беше в ръката ми. — Тя се опита да прогони ужаса, заплашващ да замъгли ума ѝ. Налагаше се да измисли приемлива лъжа, нещо, което да ѝ осигури предимство пред Пол и време да помисли. — Държах го в ръката си в онази уличка. Мъжът, който те уби — който се престори, че те убива, — го изби от ръката ми.
Пол изпусна низ от проклятия.
Гневът му я накара да продължи:
— От полицията го сложиха в един от техните пликове за улики. — Помъчи се да съзре слабите места в историята си. — Използвах резервния ключ, за да прибера тѐслата. Знам, че ключодържателят е в полицията, защото ми изпратиха списък за застраховката. Трябваше да го препратя на Пая Лорайт, нашата застрахователна агентка.
Клеър затаи дъх и се замоли версията ѝ да звучи правдоподобно. Какво имаше на флашката в ключодържателя? Тя бе проверила дали няма други филми. Единствената папка съдържаше някакъв софтуер. Или поне Пол го беше направил да прилича на такъв. Съпругът ѝ бе невероятен по отношение на компютрите.