СУРОВИ.
ОБРАБОТЕНИ.
ИЗПРАТЕНИ.
Остави папките. Отвори Файърфокс и влезе в интернет. Написа „Дарил Ласитър + убийство + Калифорния“. Това беше мъжът, за когото ѝ съобщи Хъкълбери, онзи, който той смяташе, че е отвлякъл и убил Джулия Каръл. Поне така му бе казал агентът на ФБР и бъдещ конгресмен Джони Джаксън.
Yahoo намери хиляди линкове за Дарил Ласитър. Клеър кликна върху най-горния. „Сан Фернандо Вали Сън“ беше публикувал статия на първа страница за смъртта на Ласитър по време на транспортирането му към затвора за осъдени на смърт. Имаше също размазани снимки на трите жени, за чиито убийства бе обвинен, ала нито една на самия него. Клеър прегледа набързо подробната информация относно историята на смъртното наказание в Калифорния, след което стигна до същината на статията.
Ласитър отвлякъл жена на улицата. Свидетел се обадил на 911. Жената била спасена, но полицията открила „мобилна стая за убийства“ в задната част на микробуса му, в която имало вериги, електрическа пръчка за добитък, мачете и редица други инструменти за мъчения. Също така намерили видеокасети, на които „маскираният Ласитър изтезавал и екзекутирал жени“. Трите жертви от снимките по-късно били идентифицирани въз основа на доклади за изчезнали лица.
— Джоан Ребека Грийнфийлд, седемнайсет. Виктория Катрин Маси, деветнайсет. Дениз Елизабет Адамс, шестнайсет.
Клеър изчете всяко име и възрастта срещу него, защото ставаше въпрос за човешки същества и защото бяха от значение.
Всички идентифицирани момичета живееха в района на Сан Фернандо Вали. Тя прерови още няколко линка, докато откри снимка на Ласитър. Карл Хъкаби не разполагаше с интернет, когато Сам Каръл се беше самоубил. Дори да имаше, едва ли щеше да търси потвърждение на онова, което приятелят му, агентът на ФБР, му бе казал — че мъжът на касетата, убил Джулия Каръл, е същият, когото бяха хванали в Калифорния.
Затова Хъкълбери нямаше как да знае, че макар Дарил Ласитър наистина да е бил висок и слаб, той също така е бил афроамериканец, с гъста черна коса и татуировка на Ангела на смъртта на мускулестите му гърди.
Клеър почувства как и последната капка надежда се изпарява. Някъде вътре в себе си се надяваше, че мъжът на касетата не е бащата на Пол, че Джулия е била убита от този непознат с пронизващите кафяви очи и тъмния белег от едната страна на лицето.
Защо отказваше да го приеме? Защо не можеше да се примири, че Пол, когото познаваше, и Пол, когото бе разкрила, бяха един и същи човек? Какво бе пропуснала? Той беше толкова мил с хората. Толкова честен във всичко. Обичаше родителите си. Никога не бе споменавал да е имал лошо детство, да е бил малтретиран или каквото и да е от ужасните неща, на които постоянно се натъкваме и които превръщат хората в демони.
Клеър погледна колко е часът на компютърния екран. Оставаха още осем минути, преди да се обади. Зачуди се дали съпругът ѝ знае с какво се занимава в момента. Нямаше как да следи камерите в къщата на Фулър през цялото време. Щеше да кара с малко под разрешената скорост, хванал волана с две ръце, и да бъде колкото е възможно по-незабележим, за да не го спрат пътните полицаи, които със сигурност щяха да искат да видят какво има в багажника.
Лидия щеше да издава звуци. Не се съмняваше, че сестра ѝ би вдигнала голяма олелия в мига, в който ѝ се удадеше възможност.
Трябваше да намери начин да ѝ осигури такава възможност.
Клеър опря лакти на работния плот. Погледна към папките. Остави мишката да покръжи около тази, на която пишеше ОБРАБОТЕНИ. Пръстът ѝ натисна копчето на мишката. Не излезе прозорче за въвеждане на парола, вероятно защото, ако някой се озовеше в това помещение, щеше да е видял достатъчно, за да се досети какво се съхранява в компютъра.
Папка ОБРАБОТЕНИ се отвори. В нея имаше стотици файлове.
Разширението беше .FCPX.
Клеър нямаше представа какво означава. Не го разпознаваше като нещо, свързано с архитектурния софтуер на Пол. Кликна върху най-горния файл, който за последно беше отварян днес. В четири часа сутринта съпругът ѝ бе седял пред този компютър, когато тялото на Ана Килпатрик е било открито на Белтлайн.
Думите „Файнъл Кът Про“ изпълниха монитора. Софтуерът беше регистриран на името на Бъкминстър Фулър.
Последният проект на Пол се зареди. Появиха се три панела в средната част на екрана. Единият показваше списък с файлове. Другият — различни умалени кадри от филма. На главния панел имаше само един образ: Ана Килпатрик, прикована към стената, застинала във времето.
Програмата разполагаше с голям набор от опции за редактиране, които се намираха под основното изображение, а най-долу се виждаше дълга филмова лента, за която Клеър предположи, че съдържа части от последния филм с Ана Килпатрик. Разпозна бутоните за коригиране на червени очи и за изглаждане на чертите на лицето, но останалите бяха истинска мистерия. Кликна върху някои от разделите. Филтриране. Музика. Текст. Корекция на цветовете. Стабилизиране. Реверберация. Корекция на нивото. Имаше даже и звукови файлове, които можеха да се вградят за фон: Дъжд. Автомобилни звуци. Горски звуци. Капеща вода.