Атаки в множествено число, уточни майка ти с бедния човечец, и това донякъде обяснява отпадналостта и замаяността, които чувствах през изминалата седмица.
Или по-скоро през изминалия месец, но нека си остане между нас двамата, понеже сега, като се сетя за последните си посещения при Бен Карвър, си спомням някои странни подмятания, подсказващи, че на моменти речта ми е била неразбираема и за него.
Навярно това е отговорът на въпроса защо Бен пожела да не го посещавам повече и написа онзи цитат в книгата на Доктор Сюс. Преди няколко години майка му преживяла масивен инсулт. Явно бе забелязал симптомите.
Срещаме добрина на толкова неочаквани места.
Мога ли да споделя с теб, че от дълго време насам не съм изпитвал такова щастие? Сестрите ти постоянно са до мен. Семейството ме обгръща с внимание. Най-накрая си спомних за живота, който имахме, преди да те изгубим. За първи път от почти шест години всички се събрахме в една стая и не тъгувахме за загубата ти.
Не че сме те забравили, миличка. Ние никога няма да те забравим.
Разбира се, майка ти използва ТИА като претекст да ме смъмри за продължителното преследване на вятърни мелници (нейни думи). Макар стресът да е един от факторите за инсулт и макар винаги да съм имал високо кръвно налягане, смятам, че вината е изцяло моя, защото не спях и не тренирах достатъчно. Пропусках сутрешните си разходки. Лежах буден до късно нощем, неспособен да изключа мозъка си. Както винаги съм ви казвал, мили мои момичета, сънят и упражненията са двата най-важни елемента на здравословния живот. Срам за мен, че не послушах собствения си съвет.
Предполагам, че всяко зло е за добро, тъй като майка ти се отбива в апартамента ми всеки ден, откакто излязох от болницата. Носи ми храна и ми помага да се изкъпя. (Не ми е необходима помощ, но кой съм аз, че да спирам красива жена да ме къпе?) Всеки ден ми говори всички онези неща, които ми е повтаряла през последните шест години: Ти си глупак. Ще се убиеш сам. Трябва да се откажеш от това. Ти си любовта на живота ми и не мога да те гледам как вървиш към самоубийство.
Като че бих избрал да напусна която и да е от вас по своя воля.
Инстинктивно знам, че майка ти не би искала да чуе какво съм открил за бащата на Пол. Би отхвърлила хипотезата и би я определила като поредното ми вятърничаво и безсмислено занимание, от рода на преследването на управителя на „Тако Стенд“ или притискането на Нанси Григс толкова много, че баща ѝ заплаши да издейства ограничителна заповед. (Нанси се дипломира с пълно отличие, миличка. Има добра работа, грижовен съпруг и скучен кокер шпаньол. Казах ли ти вече за това?)
Пазя всички следи за себе си и оставям майка ти да ми готви и да ме къпе, а тя от своя страна ми позволява да я прегръщам и да правя любов с нея. Мисля си за живота ни, след като най-сетне намерих доказателство, на което дори и Хъкълбери ще трябва да повярва.
Ще си спечеля майка ти обратно. Ще бъда бащата, от когото Пепър има нужда. Ще убедя Клеър, че струва повече — заслужава повече — от мъжете, с които се занимава. Отново ще бъда пример за жените в моя живот — ще осъзнаят какъв добър съпруг и баща съм и ще накарам момичетата ми да търсят точно това в мъжете, които избират, а не някакви безполезни плавеи, дето постоянно се блъскат в самотните им брегове.
Ето какво ще стане, когато всичко приключи: ще си върна живота обратно. Ще си запазя хубавите спомени за теб. Ще имам работа. Ще се грижа за семейството си. Ще се грижа за животните. Ще получа справедливост. Ще разбера къде си ти. Най-накрая ще те открия, ще те взема в прегръдките си и нежно ще те положа във вечното ти жилище.
Защото знам, че най-сетне съм напипал основната нишка, и със сърцето си усещам, че мога да я дръпна и да разплета цялата история на живота ти, след като ни беше открадната.
Ето нишките, до които се добрах: Джералд Скот е бил воайор, който е дебнел момичета като теб. Той им е правил образи. Трябва да ги е складирал някъде. Ако все още са наоколо и ако успея да стигна до тях и да намеря твоя, това може да се окаже сериозна следа и да ни помогне да научим какво наистина се е случило в онази вечер през март, която имам чувството, че не беше толкова отдавна.
Не съм сигурен дали Пол е наясно с воайорските наклонности на баща си, но поне мога да използвам тази информация, за да го пропъдя от най-малката ти сестра.
Напълно съм убеден, миличка: Пол не е добра партия за Клеър. Има нещо гнило в него и един ден — ако не скоро, то след пет, десет, може би дори двайсет години — тази гнилоч ще си проправи път навън и ще плъзне по всичко, което докосне.