Макар да знаеш, че те обичам, животът ми занапред ще е посветен на мисията ми да попреча на този ужасен, прогнил демон да получи шанс да разпростре злината си върху двете ти сестри.
Помниш ли Брент Локуд? Той бе първото ти „истинско“ гадже. Тогава беше на петнайсет. Момчетата, които харесваше преди Брент, бяха от безвредния асексуален тип, дето можеха да минат за членове на всяка бой банда, която слушаше тогава. Водех те на срещи с комбито ни и ги карах да сядат отзад. Гледах ги строго в огледалото за обратно виждане. Издавах едносрични гърлени звуци, когато ме наричаха доктор Каръл или показваха интерес към ветеринарството.
Брент бе различен. Той беше на шестнайсет, полумомче, полумъж. Имаше адамова ябълка. Носеше сини дънки на бели петна, косата му беше къса и пригладена отпред и дълга отзад като на Даниъл Бун55. Дойде у дома и помоли за разрешение да те изведе на среща, защото имаше кола и искаше да те вземе с нея, а аз нямаше да позволя на никого да стори това, преди да го погледна в очите и да се уверя, че съм му изкарал ангелите от страх.
Знам, че ти е трудно да повярваш, миличка, но и аз някога бях шестнайсетгодишно момче. Единствената причина, поради която исках кола, бе, за да качвам момичета в нея. Което си беше напълно разбираема, дори похвална цел за всички хлапаци на моята възраст, ала когато си мъж и баща, а момичето, за което става въпрос, си ти, нещата са коренно различни.
Казах му да се подстриже, да си намери работа и да дойде пак да ме пита.
Седмица по-късно той отново беше на прага ми. Косата му бе подрязана. Тъкмо бе започнал работа в „Макдоналдс“.
Майка ти се кикотеше като вещица и ми каза следващия път да бъда по-конкретен.
Ти прекара часове в стаята си преди тази първа среща с Брент. Когато най-накрая отвори вратата, долових парфюм, лак за коса и всички онези странни, женски миризми, които никога не съм очаквал да се носят от собствената ми дъщеря. Беше красива. Изключително красива. Взрях се в лицето ти, търсейки нещо, което да не ми харесва — прекалено много спирала, прекалено плътна очна линия, — ала нямаше нищо подобно, освен лекото подчертаване на светлосините ти очи. Не помня какво беше облякла или как бе направила косата си (това е в ресора на майка ти), помня само онова задушаващо чувство в гърдите, сякаш алвеолите в дробовете ми бавно колабираха, бавно ме лишаваха от въздух, бавно ме лишаваха от малката ми мъжкарана, която се катереше по дърветата и тичаше след мен, когато излизах за сутрешната си разходка.
Вече знам какво е истински удар, даже и мини, но докато Брент Локуд те отвеждаше с колата си, имах чувството, че ще получа масивен инфаркт. Бях толкова разтревожен заради това момче, заради това първо момче, та не осъзнавах, че ще се появят още много други. Че някои от тях ще ме карат да милея за Брент Локуд с неговата Импала трета ръка и миризма на пържени картофки.
Защо мисля за това момче сега ли? Защото то бе първото? Защото смятах, че ще е последното?
Мисля за него заради Клеър.
Тази вечер Пол ми се обади по телефона. Интересуваше се за здравето ми. Говореше както трябва. Казваше всичко както трябва. Звучеше както трябва, но аз знам, че нищо в него не е както трябва.
Той ме смята за старомоден и изобщо не се опитвам да му променя мнението, понеже така ми е удобно. Майка ти е онази, която се прави на сърдито старо хипи и го държи нащрек през цялото време. Аз съм от бащите, които се усмихват и намигат, и се преструват, все едно вярвам, че той е това, за което се представя.
Разказах му за Брент Локуд, момчето, поискало разрешение, за да излезе с най-голямата ми, понастоящем отвлечена дъщеря.
Както очаквах, Пол веднага ми се извини, че не ме е попитал дали може да излиза с Клеър. Той не е нищо друго освен добър имитатор на добро поведение. Ако не разговаряхме по телефона, а бяхме очи в очи, сигурен съм, че щеше да падне на колене, молейки ме за позволение. Но не беше пред мен, така че гласът му бе този, който трябваше да предаде уважението и емоциите.
Да предаде.
Както майка ти казва, Пол може да е поточна линия във фабрика за понички, толкова е добър в лепкавото, емоционално предаване.
Разсмях се по телефона, защото молбата му да излиза със сестра ти беше твърде закъсняла, и той стори същото, защото точно това се очакваше от него. След подобаващ период от време намекна за една бъдеща молба, която би поставила връзката му с Клеър на доста по-трайна основа, и аз осъзнах, че макар този непознат да излизаше с дъщеря ми само от няколко седмици, вече мислеше за брак.