Брак. Така го нарече, но мъжете като Пол не се женят за жените. А ги притежават. Контролират ги. Те са ненаситни търбуси, които поглъщат всяка частица от избраницата си, след което почистват зъбите си с кокалите.
Съжалявам, миличка. Откакто те отвлякоха, съм станал много по-подозрителен от преди. Виждам конспирации зад всеки ъгъл. Знам, че мракът е навсякъде. Нямам доверие на никой друг освен на майка ти.
Прочистих си гърлото няколко пъти, вложих малко болезнена емоция в тона си и казах на Пол, че не мога да си представя да дам позволение на който и да е мъж да се ожени за някоя от дъщерите ми или да присъствам на сватбите им, преди да науча какво се е случило с най-голямото ми дете.
Също като Пепър и като теб, разбира се, Клеър е толкова импулсивна, колкото и инат. Тя е моето малко момиченце и никога няма да престъпи желанията ми. Има едно нещо, което знам за двете ти сестри: по-скоро ще ми потрошат ръцете и краката, нежели да ми разбият сърцето.
Тази истина ми е толкова добре позната, както смехът на Клеър, изражението на лицето ѝ, когато е на път да се усмихне, да се разплаче или да обвие ръце около раменете ми и да ми каже, че ме обича.
И на Пол е добре известна.
След като му казах за дилемата си, в другия край на линията настъпи дълга пауза. Хитър е, но е млад. Един ден ще се превърне в обигран манипулатор, ала след два дни, щом го хвана на четири очи, аз ще съм този, който ще задава въпроси, и няма да му позволя да мръдне, докато не получа всички отговори.
Петнайсета глава
Клеър стисна силно волана. Паниката едва не бе запушила гърлото ѝ. Потеше се, макар че през малкия отвор в люка проникваше студен полъх. Погледна към телефона на Лидия на седалката до нея. Екранът беше потъмнял. Досега Пол ѝ бе изпратил три снимки на сестра ѝ. Всяка от тях я показваше от различен ъгъл. Всяка донесе моментно облекчение на Клеър, защото не забеляза повече наранявания по лицето ѝ. Нямаше доверие на Пол, но имаше на собствените си очи. Съпругът ѝ не бе наранил повече сестра ѝ.
Поне все още не.
Застави се да не отпраща мислите си на онова мрачно място, което толкова отчаяно ги теглеше. По снимките не можеше да отгатне нито местоположението, нито часа. Оставаше ѝ да се вкопчи във вярата, че Пол спира на двайсет минути и ги прави, тъй като алтернативата бе да е изщракал всичките наведнъж и Лидия вече да е мъртва.
Трябваше да намери изход от ситуацията. Пол определено бе разработил стратегията си. Съпругът ѝ винаги беше с едни гърди пред останалите. Може би вече разполагаше с решение. Може би даже го изпълняваше.
Вероятно имаше и друга къща. Пол неизменно се запасяваше. За два часа с кола от Атънс можеше да стигне до двете Каролини или до брега, или близо до един от граничните градове на Алабама. Навярно притежаваше друг имот на друго име, с друга стая за убийства, с друг комплект рафтове за неговата извратена филмова колекция.
Потта се стичаше по гърба на Клеър. Отвори люка с още няколко сантиметра. Часът беше малко след четири следобед. Слънцето бавно потъваше на хоризонта. Не биваше да мисли за Пол или за онова, което можеше да стори на сестра ѝ. Той винаги ѝ бе казвал, че победителите се съревновават единствено със себе си. Имаше още час, за да си отговори как да вземе USB драйва от Адам, как да го изпрати на съпруга си и как, по дяволите, междувременно да спаси сестра си.
Засега не разполагаше с нищо друго освен със страх и притеснение, че този час ще изтече, а тя ще бъде все така безпомощна, както като напусна къщата на Фулър. Въртеше се в същия омагьосан кръг, който я тревожеше и преди и замъгляваше всяка съзнателна мисъл. Майка ѝ: никога на разположение. Хъкълбери: безполезен. Джейкъб Мейхю: навярно работи за конгресмена. Фред Нолан: и той, или може би преследва свои собствени цели. Конгресмен Джони Джаксън: таен вуйчо на Пол. Овластен и със сериозни връзки, както и изключително двуличен, след като стоеше рамо до рамо със семейство Килпатрик по време на пресконференцията, сякаш нямаше никаква представа какво се бе случило с милото им дете. Адам Куин: вероятен приятел или враг.
Маскираният: Пол.
Пол.
Не можеше да повярва. Не, не беше това. Клеър бе видяла всичко с очите си. Проблемът беше, че не можеше да го почувства.
Опита се да изведе на преден план онези обезпокоителни неща за съпруга си, които знаеше. Допускаше, че има още. Трябваше да има още. Подобно на цветната му колекция от папки за изнасилени жени, вероятно съществуваха безброй други филми, свидетелстващи за момичетата, които бе отвличал и държал при себе си, момичетата, които беше измъчвал за собствено удоволствие и за удоволствието на безбройните презрени, отвратителни воайори.