Тя нямаше нужда от навигация, за да разбере, че бе стигнала до дома на сестра си. Разпозна къщата от снимките в папките на Пол. Жълтият номер отстрани на пощенската кутия беше избелял. Очевидно бе дело на детска ръка. Клеър си представи Лидия, която стои на двора и наблюдава как дъщеря ѝ внимателно изписва адреса.
Миниванът на сестра ѝ беше на алеята. Според детективите на Пол, Рик живееше в съседната къща от почти десет години. Клеър разпозна градинските джуджета до входната врата. Ванът му се намираше пред къщата ѝ в Дънуди, но той имаше и друга кола, едно старо Камаро, паркирано пред гаража.
Тя разгледа двете къщи, докато караше бавно покрай тях. В дома на Лидия бе тъмно, у Рик светеха няколко лампи. Беше късен неделен следобед. Смяташе, че мъж като Рик Бътлър ще гледа футбол или ще чете окъсан екземпляр от „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Вероятно Дий бе при приятелка. Според жените от тенис отбора на Клеър, тийнейджърите нямат навика да гасят лампите, когато излязат от стаята.
Зави на следващата пресечка — малка задънена уличка с порутена къщурка в края ѝ. Паркира и излезе от колата. Прибра телефона на Лидия в задния си джоб, защото трябваше да получи нова снимка след девет минути. Както винаги, Пол беше точен. Или предварително бе програмирал телефона да изпраща снимките.
Отвори багажника. Хвърли дамската си чанта вътре, понеже бе ясно в какъв квартал се е озовала. Намери сгъваема лопата за сняг в раницата за спешни случаи, каквато Пол беше поръчал за всичките им коли, включително и за тази на Хелън. Лопатата се отвори с металическо изщракване. Клеър зачака някоя лампа на нечия веранда да светне или някой съсед да се обади, ала нищо такова не се случи.
Огледа района, за да събере мислите си. Домът на Лидия се намираше през четири къщи. Петата беше на Рик. Задните дворове нямаха огради, с изключение на този на сестра ѝ. Дълга редица дървета отделяше дворовете от пътя. Беше четири и половина следобед. Слънцето бе започнало да залязва. Клеър лесно се промъкна покрай дърветата. Никой не надничаше през стъклото на задната си врата, макар че се чудеше дали щяха да я видят дори да погледнеха. Беше облачно. Вероятно скоро щеше да завали. Усещаше влагата във въздуха.
Клеър сграбчи мрежестата ограда с намерението да я прескочи, но металният прът се огъна под ръцете ѝ. Мрежата също. Натисна с цялата си тежест, докато оградата не стана достатъчно ниска, за да я прекрачи. Озърна се наоколо. Задният двор на Лидия беше огромен. Сигурно бе платила цяло състояние за оградата, та да държи кучетата вътре.
Клеър щеше да я оправи, когато сестра ѝ се прибереше у дома.
Задният ѝ двор бе много по-добре поддържан от останалите. Улуците бяха почистени. Бялата боя беше прясна. Клеър предположи, че Рик се грижеше за тези неща, защото съседната къща, която знаеше, че е негова, бе също така спретната.
Стана ѝ приятно, че сестра ѝ живееше тук. Въпреки ужасните обстоятелства усети щастието, струящо от двете къщи. Почувства душата на семейство, благодарно, че е заедно и че е намерило своето място в света. Лидия бе създала нещо повече от дом. Беше създала спокойствие.
Спокойствие, което Клеър бе унищожила.
Там, където трябваше да е кухнята, светеше. Тя тръгна към голямата задна веранда. Имаше маси, столове и грил от неръждаема стомана, върху който бе метнато черно покривало.
Клеър застина, когато видя прожекторите. Сензорите за движение висяха като тестиси. Погледна към небето. Ставаше все по-тъмно. Направи колеблива крачка напред, после още една. Приготви се да бъде осветена всеки момент, ала прожекторите не се задействаха, докато се качваше по стъпалата.
Надникна през големия прозорец над мивката в кухнята. Масата беше покрита с вестници. На един от столовете имаше чанта със стари тенис обувки. На хладилника с цветни магнитчета бяха закрепени бележки. Мивката бе отрупана с чинии. Пол би казал, че тук е пълна лудница, но Клеър усещаше топлината и уюта.
Нямаше стъкло на задната врата. Забеляза две резета. В долната ѝ част беше изрязана голяма вратичка за куче. Клеър тихо вдигна един дървен стол и препречи отвора. В докладите на детективите се твърдеше, че Лидия има два лабрадора, ала тази информация беше отпреди два месеца. Не можеше да си представи сестра ѝ да си е взела куче с твърде силно развити инстинкти за пазене на територия, някоя порода като овчарка или питбул, но всеки лай можеше да предупреди Рик, а той щеше да иска да разбере какво търсеше някаква непозната на задната веранда на приятелката му, и то снабдена със сгъваема лопата.