Клеър я претегли на ръка. Беше от алуминий, ала това не ѝ пречеше да е здрава. Огледа къщата на Рик за признаци на живот, преди да слезе по стълбите. Земята беше влажна. Пропълзя под верандата. Трябваше да държи главата и раменете си наведени, за да не се одере в гредите отгоре. Потрепери, когато мина през паяжина. Мразеше паяците. Потрепери отново, след което се смъмри за глезотиите си, при положение че животът на сестра ѝ беше в опасност.
Както и очакваше, под верандата бе тъмно. В тѐслата имаше фенерче, но тя не искаше да се връща. Трябваше да продължи. Импулсът за действие беше единственото, което я предпазваше от срив — не можеше да се поддаде на страха и мъката, които извираха от всяка повърхност, която докоснеше.
Навря се под задното стълбище, доколкото ѝ бе възможно. Тесни ивици светлина проникваха през пролуките между гредите. Опипа с гола ръка земята под най-долното стъпало. Имаше вдлъбнатина в пръстта. Това трябваше да е мястото. Клеър наклони лопатата и загреба.
Работеше бавно и тихо. Най-накрая успя да забие върха ѝ по-надълбоко. Чу дрънчене от удар на метал о метал. Хвърли лопатата и взе да рови с ръце. Опита се да не мисли за паяци, змии и други твари, които можеше да се крият в почвата. Пръстите ѝ напипаха ръба на полиетиленова торбичка. Позволи си да се поддаде на моментната радост, че е свършила нещо. Извади плика. Наоколо се разлетя пръст. Закашля се, кихна и пак се закашля.
Револверът беше в ръцете ѝ.
Когато бяха в колата, Лидия ѝ бе казала, че оръжието е заровено под задната веранда, но Клеър не вярваше, че ще го открие. Мисълта, че сестра ѝ притежаваше револвер, беше шокираща. Какво смяташе да прави с подобно ужасно нещо?
А какво смяташе да прави тя с него?
Претегли тежестта му на ръка. Можеше да почувства студения метал през полиетилена.
Мразеше оръжия. Пол го знаеше. Нямаше да очаква да извади револвер от дамската си чанта и да го гръмне в лицето.
Това беше планът.
Усети как той се намества в главата ѝ като слайд, който се зарежда в проекционен апарат.
Клеър осъзна, че е бил там през цялото време и я е насочвал към дома на Лидия, витаел е в ума ѝ, докато е попивала ужасиите, сторени от съпруга ѝ.
— Проактивна намеса — би обяснил Пол. — Придобита в даден минал момент информация, която пречи на способността ни да обработваме нова.
Новата информация нямаше как да е по-ясна. Пол бе хладнокръвен убиец. Клеър беше пълна идиотка, ако вярваше, че ще пусне Лидия да си ходи. Знаеше прекалено много. А и беше заменима. Като нищо можеше да има таймер на главата си, отброяващ оставащите ѝ минути живот.
Ето каква щеше да е следващата ѝ стъпка: да вземе USB драйва от Адам Куин — или като го помоли, или като го заплаши с револвера, който държеше в ръцете си. Бе виждала какво може да причини тенис ракета на коляно. Не можеше да си представи вредата, която един куршум би могъл да нанесе.
Лидия беше права, че е необходима колкото е възможно повече информация. Трябваше да разбере защо съдържанието на флашката бе толкова важно за Пол. Ако успееше да си я върне, щеше да наклони везните в своя полза.
Внимателно извади оръжието от торбичката. Миризмата на смазан метал ѝ беше позната. Преди две години бе завела Пол на стрелбище за рождения му ден. Той се зарадва, но само защото бе решила да направи нещо напълно нехарактерно за нея. Да е стояла вътре най-много десет минути. Емоционалният товар да държи смърт в ръцете си я накара да побегне към паркинга, където се разплака. Пол я утешаваше и се смееше, понеже бе глупаво и тя знаеше, че е така, ала беше като вкаменена.
Пистолетите бяха шумни. Миришеха на опасност. Когато хвана заредения „Глок“, се разтрепери цялата. Не беше способна да използва огнестрелно оръжие. Нямаше нужната сила в ръцете да издърпа затвора. От отката се паникьосваше. Страхуваше се, че може да изтърве пистолета и случайно да убие някого или себе си, или да стане и едното, и другото. Боеше се, че изхвърлените гилзи ще изгорят кожата ѝ. Всеки път, в който дърпаше спусъка, страхът ѝ се прокрадваше все повече и повече, докато не започна да трепери толкова силно, че не можеше да държи оръжието.
Но това се случи по-късно. Преди още да стъпят на стрелбището, Пол помоли управителя да му даде подробни обяснения за всяко оръжие. Клеър беше изненадана от молбата му, защото смяташе, че съпругът ѝ знае всичко за всичко. Мъжът ги бе отвел до една стъклена витрина, където бяха изложени оръжията, които можеха да се наемат почасово: револвери, пистолети, няколко пушки и, най-обезпокоителното, автомат.
Избраха пистолет „Глок“, понеже марката беше известна. Бе деветмилиметров. Трябваше да се издърпа затворът, за да се зареди патрон в патронника. При револверите патроните просто се слагаха в барабан, барабанът се поставяше на отреденото му място, запъваше се ударната игла или чукчето, след което се натискаше спусъкът.