Каквото и да бе „това“, тъй като Лидия нямаше никаква представа какво се случва. Беше толкова заета да проклина Клеър и да планира собственото си глупаво бягство, че не се бе запитала защо Пол я беше отвлякъл? Каква стойност имаше тя за него? С какво разполагаше, та бе избрал нея пред сестра ѝ?
Чу да се отваря врата.
Напрегна слуха си. В стаята имаше някой. Стоеше на прага. Гледаше я. Наблюдаваше я. Чакаше.
Вратата се затвори.
Лидия изпъна рамене и отново опря глава в стената.
Онзи се приближаваше с тихи стъпки. Някакъв стол бе плъзнат до нейния. Въздухът се раздвижи едва, когато Пол седна срещу нея.
— Паникьоса ли се вече? — попита я той.
Тя захапа долната си устна, докато не усети вкуса на кръв.
— Използвала си рождената дата на Дий за парола на айклауд56. — Гласът му беше спокоен, предразполагащ, все едно бяха отишли на обяд. Столът му изскърца, когато се облегна назад. Коленете му се допряха до вътрешната страна на нейните, за да бъдат краката ѝ по-разтворени. — Изплашена ли си, Лидия? — Разтвори краката ѝ още повече.
Тя бе стегнала всеки мускул на тялото си. Качулката стискаше в безмилостна хватка лицето ѝ, докато се опитваше да диша. Този път не бяха на открито, където имаше вероятност някой да я спаси. Бяха затворени в някакво помещение, което Пол бе приготвил предварително. Беше я завързал за стол. Краката ѝ бяха разтворени. Можеше да се позабавлява с нея на воля. Можеше да ѝ стори абсолютно всичко.
— Следя Клеър с приложението ти „Намери ми телефона“ — обясни ѝ той.
Лидия затвори очи. Помъчи се да каже молитвата за смирение, но не стигна по-далеч от първия ред. Не бе в състояние да приеме това, което не можеше да промени. Беше безпомощна. Сестра ѝ нямаше да я спаси. Пол щеше да я изнасили.
— Клеър беше в къщата ти. Знаеш ли защо би отишла там? — Дори сега звучеше любопитен, а не разгневен. — Да не се е опитвала да предупреди Рик? Дали му е казала да вземе Дий и да се скрият някъде?
Лидия се застави да не мисли върху въпроса, защото отговорът беше очевиден: Клеър не бе отишла в нейната къща. А в съседната, за да потърси помощта на Рик. Не ѝ беше достатъчно да прецака живота на сестра си, трябваше да застраши и семейството ѝ.
Пол разчете мислите ѝ.
— Всяка година наблюдавах как Дий става все по-голяма и по-голяма. — Не изчака отговор. — Още две години и ще бъде на възрастта на Джулия.
Моля те, изрече наум Лидия. Моля те, не казвай онова, което знам, че ще кажеш.
Той се наведе напред. Можеше да усети дъха му през качулката.
— Нямам търпение да видя как е на вкус.
Тя не успя да възпре хлипа, който се изтръгна от устата ѝ.
— Прекалено си лесна, Лиди. Винаги си била прекалено лесна. — Продължи да разтваря краката ѝ, след което ги пусна, все едно играеха на някаква игра. — Останах в Обърн заради теб. Приеха ме в МТИ57, но останах заради теб, защото исках да бъда със сестрата на Джулия Каръл.
Лентата в долната част на качулката попи сълзите на Лидия.
— Наблюдавах те. Бог ми е свидетел колко дълго те наблюдавах. Ти беше немарлива и пияна през цялото време. Стаята ти в общежитието приличаше на кочина. Не се къпеше. Скатаваше се, бягаше от часовете. — Пол звучеше отвратен. — Бях на път да се откажа от теб, но тогава Клеър ти дойде на гости. Помниш ли? През есента на деветдесет и шеста.
Лидия си спомняше. Клеър бе посетила кампуса след Лятната олимпиада. Засрами се, защото сестра ѝ носеше суичър с Изи, тъпия талисман на Олимпийските игри в Атланта.
— Клеър буквално блестеше, когато се разхождаше из кампуса — продължи Пол. — Чувстваше се толкова щастлива, че беше далеч от дома. — Гласът му отново се бе променил, щом ставаше въпрос за съпругата му. — В онзи момент осъзнах, че все още мога да имам сестрата на Джулия Каръл.
Лидия не смяташе да му противоречи, и двамата знаеха, че въртеше Клеър на малкия си пръст.
— Тя ти е изневерявала — опита се да го подразни.
— Не бих го нарекъл изневяра. — Звучеше съвършено необезпокоен. — Чукаше се тук и там. И какво? Аз също чуках това-онова, но винаги се прибирахме у дома един при друг.
Лидия знаеше, че не просто бе чукал това-онова. Беше видяла цветните папки. Беше видяла стаята за убийства в гаража на къщата на Фулър. Знаеше, че някой бе стоял зад камерата и бе увеличавал кадъра по време на изнасилванията и убийствата на безброй млади момичета, както и че този някой трябва да е бил Пол.
Щеше ли най-накрая да прекрачи границата и да се превърне в убиец? Затова ли я бе вързал и закачулил?