— Линейката докара Пол на паркинга долу — продължи Нолан. — Трябваше да има информация у себе си, но, изненада, нямаше. — Очевидно агентът на ФБР още беше бесен. — Каза ми, че е в колата му. Изчакахме да се стъмни съвсем. Бяхме само двамата. Явно предоверяване. Вървяхме по улицата и обсъждахме следващите ходове — съпругът ти имаше поглед върху цялостната картина, — след което стигнахме до колата му и започна да рови в жабката, аз си мислех: „Какво става, мамка му? Да не би да приличам на глупак, който иска да бъде изигран?“, а той ми вика: „Ето я“, и аз решавам, че просто е бил задник, защото наистина е голям задник, и той излиза от колата, а аз протягам ръка като някое тъпо дете, дето чака да получи бонбон, и прас, задникът ме нокаутира.
Клеър погледна жълтолилавото петно под окото му.
— Знам, знам. — Посочи мястото. — Тръшна ме, все едно бях чувал с картофи. Привидяха ми се звезди, а тоя задник прекоси улицата като шибана ученичка. Обърна се, когато стигна до ъгъла, и ми показа ето това. — Нолан вдигна двата си палеца и устните му се изкривиха в изкуствена усмивка. — Докато успея да отлющя жалкия си задник от тротоара и да стигна до ъгъла, вече се беше изпарил. — Агентът изглеждаше едновременно раздразнен и впечатлен. — Трябва да призная, че макар да не е единствената, това е една от причините, поради която силно желая да намеря съпруга ти.
Клеър поклати глава. Все още не долавяше докрай смисъла. Пол бе помолил ФБР да го вкара в Програмата за защита на свидетелите? Никога не би допуснал някой друг да контролира живота му. Нямаше да може да работи като архитект. Не биха му позволили да привлича вниманието към себе си или към кариерните си постижения. Трябваше да има нещо друго, което бе искал да получи от ФБР. Пропускаше някоя подробност или случайно изтървана дума, която да завърши пъзела.
— Виж, съзнавам, че се държах като задник — каза Нолан, — но не бях сигурен дали знаеш за извънкласните дейности на съпруга си.
— Присвояването?
— Не, не това. Както отбелязах, този случай е затворен. Имам предвид другите неща.
Клеър го изгледа с недоверие. Как бе възможно някой да си помисли, че ако знаеше за филмите, би стояла безучастно? Нолан обаче не ги беше споменал. Каза единствено, че Пол познава някои лоши хора, които са замесени в някои лоши неща.
— В какво друго е бил замесен? — попита тя.
— Може би е по-добре да не знаеш — отвърна агентът. — Очевидно е, че те е държал на тъмно. Приеми го като благословия. Виждам треперещите ти ръце, объркването в очите ти. Трябва да проумееш, че мъжът, когото си обичала, човекът, за когото си смятала, че си омъжена, е мъртъв. Той вече не съществува. По дяволите, може би никога не е съществувал.
Нолан не ѝ казваше нищо ново.
— Защо мислиш така?
— Прегледа го психиатър. Това е едно от условията на Програмата за защита на свидетелите — както и на Маршалската служба63, — винаги искат профил на всеки, който влиза в нея. Един вид „пищов“, за да могат да предвидят поведението му.
Клеър се съмняваше някой да може да предвиди поведението на съпруга ѝ, та даже и цял стадион с психиатри.
— И?
— Той е с наченки на психопатия, без склонност към насилие.
Грешаха относно насилието.
— С наченки? — попита тя. Защо ли ѝ се искаше да се хване за това: да смята, че Пол не е пълен психопат, понеже все още беше способен да я обича?
Нолан отговори:
— Водил е паралелен живот. От една страна, е бил мъжът, оженил се за тази красива жена, с успешна кариера и живеещ в къща за милиони долари, а от друга — истинският тип, който не е много приятен.
— Не е много приятен — повтори като ехо Клеър. Само какво шибано омаловажаване на фактите. — Каза, че са го определили като несклонен към насилие.
— Така е, но аз съм глупакът, дето отнесе юмрук в окото, и имам право да мисля другояче.
— Защо му помагахте, щом е толкова лош?
— Защото истинският Пол Скот знае самоличността на един много лош човек, който трябва да лежи в затвора доста дълго. — Нолан погледна в огледалото. — Това е всичко, което мога да ти кажа. Точно и ясно, без никакви глупости. Така работи системата. Правиш нещо лошо и ние те пускаме, ако можеш да ни посочиш някой, извършил нещо по-лошо от теб. Повярвай ми, става въпрос за адски много по-лошо.
Клеър сведе очи към ръцете си. Хитрецът Пол. Не беше заблудил само нея със своите режисьорско-редакторски способности. Беше заблудил дори Федералното бюро за разследване. Те бяха открили отвратителните филми в работния му компютър и той бе размахал пред лицата им самоличността на маскирания в замяна на свободата си.