Съпругът ѝ бе споделил, че фермерът, който купил земята на семейство Скот, съборил къщата и заобикалящите я постройки. Клеър не можеше да вини мъжа. Къщата имаше неугледен вид, дъските на облицовката не бяха разположени от ляво надясно, а от горе надолу. Хамбарът в задния двор се извисяваше подобно къщата в „Ужасът в Амитивил“23. Хвърляше огромна тъмна сянка върху масата за пикник и стария кладенчов покрив, затова ѝ се наложи да гадае какви са истинските цветове. Пол ѝ бе казал, че ги е уцелила, макар да беше сигурна, че малката конструкция над кладенеца трябва да е зелена, а не черна.
Тя въведе още няколко варианта в компютъра, като ги изричаше на глас, за да може да подреди първите букви на думите в правилния ред.
— Ти гледаш картината на Клеър. Ти гледаш къщата, в която е отраснал Пол. Ти гледаш стария кладенчов покрив, който трябва да е зелен.
В миг блъсна клавиатурата обратно под бюрото. Беше по-ядосана, отколкото предполагаше. Гневът я накара да си спомни къде е виждала думата „Гладиатор“.
— Идиотка — прошепна. Отстрани на работната маса на Пол имаше огромно метално лого с надпис ГЛАДИАТОР, фирмата, която я беше изработила по поръчка. — Ти гледаш работната маса на Пол.
Добави рождената дата на съпруга си, след което натисна ВЛЕЗ.
Този път харддискът реагира. Файловете от папка „Работа“ се появиха.
Ръката на Клеър бе застинала върху мишката.
Хелън ѝ беше казала преди години, че невинаги е добре да узнаеш истината. Говореше за Джулия, защото това бе единственото, за което майка ѝ можеше да говори тогава. Оставаше в леглото си седмици наред, понякога месеци, и тъгуваше заради необяснимото изчезване на най-голямото ѝ дете. Лидия беше поела родителството за известно време, а когато се отказа, баба Джини се премести при тях и започна да тероризира всички по своя си начин.
Дали Хелън искаше да знае къде е Джулия сега? Ако дадеше на майка си плик, съдържащ описание какво точно се бе случило с най-голямата ѝ дъщеря, дали щеше да го отвори?
Клеър със сигурност би го сторила.
Кликна върху втория файл в папка „Работа“, който, според датата, Пол беше гледал в онази последна вечер, подобно на предния. Същата жена бе прикована по същия начин към същата стена. Клеър огледа добре помещението. Със сигурност бе старо мазе. Нямаше нищо общо с чистите, гладки стени в мазето мечта на Пол. Бетонът зад жената изглеждаше влажен. Имаше мръсен матрак на бетонения под. Смачкани опаковки от хамбургери. Стари кабели и поцинковани тръби висяха от гредите на тавана.
Клеър включи звука, но тихо. Жената скимтеше. Един мъж влезе в кадър. Разпозна го, същият от предния филм. Маската беше същата. И тесните кожени панталони. Все още не се беше надървил. Вместо мачете държеше електрическа пръчка за добитък. Тя изчака момента, в който понечи да я използва, и спря филма на пауза.
Отпусна се на стола. Мъжът беше застинал. Ръката му бе изпъната напред. Жената се беше свила. Знаеше какво ще последва.
Клеър затвори файла. Върна се и отвори третия от горе надолу. Същата жена. Същото помещение. Същият мъж. Взря се в голия му гръб. Не се запита защо го прави, преди да се убеди, че липсва съзвездието от бенки под лявата плешка, което значеше, че няма как да е Пол.
Облекчението така се стовари върху ѝ, та за няколко минути просто затвори очи и се опита да успокои дишането си.
Отвори ги отново. Спря филма. Файловете бяха обозначени с последователни номера, ще рече, че имаше още десет с жената в различни сцени на мъчения, докато се стигне до смъртоносния удар. Според датите Пол бе гледал всичките вечерта, преди да умре. Всяко филмче беше около пет минути, което означаваше, че бе прекарал почти час пред противните кадри.
— Няма начин — измърмори Клеър. Щеше да е истинско чудо, ако бе издържал десет минути. Дали не ги беше гледал заради нещо друго, а не за сексуално удоволствие?
Тя скролна надолу към следваща поредица от файлове. В нея имаше само пет. Пол бе отварял първия преди десет дни, втория — преди девет, и така нататък до фаталната вечер. Кликна върху най-скоро гледания филм. Друго момиче. Дори още по-младо. Дългата тъмна коса покриваше лицето ѝ. Клеър се наведе напред. Момичето опъваше веригите си. Обърна глава на една страна. Косата ѝ се отметна от очите. Те бяха изпълнени със страх.
Клеър спря филма на пауза. Не искаше да види мъжа отново.