Преди Клеър да успее отново да отвори уста, в кабинета влезе друг мъж. Той беше по-ниска и по-широка версия на капитана, но със същия тип рошав мустак.
— Детектив Харви Фолк, това е госпожа Клеър Скот — каза Мейхю.
Харви ѝ кимна.
— Ще свържеш ли това тук? — посочи капитанът.
Детективът погледна задната част на харддиска, след което и входовете на компютъра на Мейхю. Отвори едно от чекмеджетата на бюрото. В него имаше кълбо от кабели. Разплете един от тях.
— Сигурна ли сте, че не желаете вода? Кафе? — попита отново капитанът.
Клеър поклати глава. Страхуваше се, че той няма да я вземе на сериозно. Също така се страхуваше, че ще я вземе. Вече се намираха в заешката дупка. Нямаше връщане назад.
Харви бързо се справи със свързванията. Наведе се над рамото на Мейхю и започна да въвежда нещо на клавиатурата.
Клеър огледа кабинета. Капитанът беше наредил задължителните фотографии в рамки, на които се ръкуваше с градски управници. Голф трофей, спечелен в полицейската лига. Грамоти от различни маратони. Забеляза плакета на бюрото му. Първото му име беше Джейкъб. Капитан Джейкъб Мейхю.
— Готово — каза Харви.
— Благодаря ти. — Мейхю намести клавиатурата пред себе си, когато детективът излезе от кабинета. Взе мишката и кликна върху един от файловете. — Да видим какво имаме тук.
Клеър знаеше какво. Тя извръщаше поглед настрани, докато мъжът отваряше някои от филмите и ги гледаше. Звукът на компютъра бе изключен. Единственото, което чуваше, беше равномерното дишане на Мейхю. Предположи, че не се става капитан, ако се изненадваш от онова, на което човечеството е способно.
Минаха няколко минути. Най-накрая полицаят пусна мишката. Отново се облегна назад. Подръпна мустака си.
— Иска ми се да ви кажа, че не съм виждал такова нещо, но ако трябва да бъда честен, виждал съм по-лошо.
— Не мога да повярвам… — Клеър не бе в състояние да произнесе това, на което не можеше да повярва.
— Чуйте ме, госпожо, знам, че е шокиращо за вас. Повярвайте ми. Първия път, в който се сблъсках с подобно нещо, не можах да спя седмици наред, макар да знаех, че е фалшиво.
Клеър усети как сърцето ѝ подскочи.
— Фалшиво ли е?
— Ами да. — Капитанът я гледаше с полуусмивка на лицето. — Нарича се снъф порно. Не е истинско.
— Сигурен ли сте?
Мейхю обърна монитора, за да вижда и тя. Сцена от един от филмите беше застинала на екрана. Мъжът посочи:
— Забелязвате ли тази сянка тук? Това е връзката към фишека. Знаете ли какво е фишек?
Клеър поклати глава.
— Холивудски трик. Прилича на малък балон, напълнен с фалшива кръв. Крият ги в дрехите или ги залепят на гърба. Лошият се появява и те гръмва или, както е в случая, те посича с мачете, а някой, който е извън кадър, натиска бутон, фишекът експлодира и кръвта се излива. — Мейхю проследи с пръст сянката от едната страна на жената. — Тази черна линия тук е жицата, свързана с фишека. Вече ги задействат с дистанционно, но предполагам, че това е нискобюджетна продукция…
— Не разбирам.
— Фалшиво е. Дори не е добър фалшификат.
— Ама момичето…
— Да, знам какво си мислите. Прилича много на Ана Килпатрик.
Клеър въобще не си го беше помисляла, ала сега, след като Мейхю го спомена, приликата действително беше обезпокоителна.
— Вижте — продължи капитанът, — знам за миналото ви. За сестра ви.
Усети, че я заливат горещи вълни.
— Ако имах сестра, която е изчезнала по този начин, вероятно също щях да правя подобни прибързани заключения.
— Не това е, което… — Клеър млъкна. Трябваше да изглежда спокойна. — Това няма нищо общо със сестра ми.
— Видели сте момичето от филма и сте си помислили: кестенява коса, кафяви очи, млада, красива. Сигурно е Ана Килпатрик.
Очите на Клеър се насочиха към застиналия образ на екрана. Как беше възможно да не забележи? Всеки път, в който капитанът изричаше името, приликата ставаше все по-очевидна.
— Госпожо Скот, ще бъда честен с вас, защото ви съчувствам. — Мъжът потупа бюрото си с ръка. — Наистина ви съчувствам.
Клеър му кимна, за да продължи.
— Това, което ще ви кажа, трябва да си остане между нас, става ли? Не бива да казвате на никого.
Тя кимна отново.
— Ана Килпатрик. — Мейхю бавно заклати глава. — Намерили са кръв в колата ѝ. Много кръв. Знаете какво имам предвид, нали? Кръв, от която човек се нуждае, за да бъде жив.
— Мъртва ли е? — Клеър усети неимоверна тежест в гърдите си. Осъзна, че някъде дълбоко в себе си се надяваше момичето да е живо.
— Госпожо Скот, наистина съжалявам за загубата ви. Съжалявам и че сте видели тази страна на съпруга си. Мъжете са прасета. Повярвайте на едно прасе, което е наясно. — Мейхю се опита да се усмихне. — Мъжете може и да гледат някои хардкор простотии, извинете ме за израза, това обаче не означава, че си падат по тях и че искат да ги приложат на практика. Подобни филми могат да се открият навсякъде в интернет. Щом не става въпрос за деца, е легално. И отвратително. Но затова е интернет, нали?