Реши, че няма начин да не го е сторил. Явно съпругът ѝ е бил обсебен от Лидия. Всеки септември през изминалите седемнайсет години и половина бе наемал частен детектив, за да я проверява. Всеки път беше използвал различни агенции, ала всички му бяха предоставяли един и същ тип подробни доклади, регистриращи всяка дреболия от живота на сестра ѝ. Кредитни извлечения. Чекове. Данъци. Съдебни заповеди. Рапорти от пробационните инспектори. Преписи от съдебни документи, макар че тази практика беше отпаднала преди петнайсет години. Имаше даже отделен лист, на който бяха отбелязани имената и видовете животни, които притежаваше.
Клеър нямаше абсолютно никаква представа, че съпругът ѝ е правел това. Смяташе, че и Лидия не е знаела, тъй като бе сигурна, че сестра ѝ по-скоро би умряла, отколкото да вземе и цент от него.
Странното беше, че през годините Пол периодично я караше да се свърже с Лидия. Обясняваше ѝ как би дал всичко близките му да са живи и да може да говори с тях. Как Хелън не става по-млада и че навярно ще е добре за Клеър да излекува старите рани. Веднъж дори предложи да я потърси, но тя му бе отвърнала да не го прави, защото искаше ясно да се разбере, че не ще прости на сестра си, задето бе излъгала за него.
— Няма да позволя някой да застане между нас — беше го уверила, а гласът ѝ трепереше от праведен гняв заради неправомерно обвинения ѝ съпруг.
Дали Пол не я беше манипулирал с Лидия, както я бе манипулирал с компютърните пароли и банковите сметки? Клеър имаше лесен достъп до всичко, така че не изпитваше нужда да проверява каквото и да било. Той бе действал много, много хитро, криейки прегрешенията си пред очите ѝ.
Въпросът, който я тревожеше сега, беше на още колко такива прегрешения щеше да се натъкне? Тя се загледа в двете кутии с папки, които бе свалила от кабинета на Пол. Бяха направени от млечнобяла пластмаса. Всяка от тях беше надписана. ЛИЧНО-1 и ЛИЧНО-2.
Клеър не можеше да се насили да провери втората кутия. Първата съдържаше достатъчно неприятни неща, за да ѝ опропасти деня. Папките вътре бяха с различни цветове. Върху етикетите имаше женски имена. Бе разгледала информацията за Лидия по очевидни причини, но бе затворила кутията с десетките други папки с десетки други имена на жени, защото вече бе видяла твърде много от личните глупости на Пол. Не успяваше да се застави да продължава да открива още.
Вместо това отвори телефона с капаче до обърнатото шишенце с перкоцет. Беше си купила апарат с предплатени услуги, който знаеше, че се нарича бърнърфон29. Поне ако можеше да се вярва на „Закон и ред“.
Номера на мобилния телефон на Лидия го имаше в докладите на детективите. Клеър ѝ изпрати съобщение от бърнърфона. Всъщност не беше никакво съобщение, а само адресът ѝ в Дънуди. Искаше да повери останалото на съдбата. Дали Лидия щеше да изтрие адреса, възприемайки го като някаква измама, от рода на призива на свален нигерийски президент, който моли за информация за банковата ѝ сметка? Или може би щеше да го пренебрегне, щом разбереше, че изпращачът е Клеър?
Заслужаваше да бъде пренебрегната. Сестра ѝ беше казала, че един мъж се е опитал да я изнасили, а тя реагира, като повярва на мъжа.
Лидия обаче отговори почти мигновено: Тръгвам.
От обира насам Клеър оставяше портата отворена. Тайничко се надяваше крадците да се върнат и да я убият. Или може би не да я убият, защото това щеше да е жестоко спрямо Хелън. Вероятно просто можеха да я пребият здраво, да изпадне в кома, да се събуди след година и тогава плочките от доминото да са спрели да падат.
Ето го първото домино: Лесно беше да се каже, че човек, който гледа филми за изнасилвания, не проявява непременно интерес към подобен акт в реалния живот, но може би е имало случай в миналото му, когато някой го е обвинил в опит за извършване на такова престъпление?
Второ домино: Ами ако това отдавнашно обвинение не е било лъжливо?
Трето домино: Статистически погледнато, изнасилвачите не изнасилваха само веднъж. Разминеше ли им се, продължаваха да го правят. Дори да не им се разминеше, нивото на рецидивизъм бе толкова високо, че спокойно можеха да сложат въртяща се врата на всеки затвор.
Откъде Клеър знаеше каква е статистиката? Преди няколко години беше доброволка на гореща линия за изнасилени жени, което си беше забавна ирония, ако тогава някой ѝ бе казал какво ще научи след смъртта на Пол.
Така стигна до четвърто домино: Какво всъщност имаше в кутиите на Пандора ЛИЧНО-1 и ЛИЧНО-2? Всеки мислещ човек би предположил, че папките съдържат абсолютно същото като тази на Лидия: доклади, снимки, подробно описание на всяка стъпка на жените, които съпругът ѝ си бе набелязал.