След това беше наел частен детектив, който да ги следи през остатъка от живота им, за да продължава да упражнява контрол върху тях от своята бърлога над гаража.
Изневяра ли беше това? Клеър знаеше от обучението си в кризисния център, че изнасилването бе свързано с надмощие. Пол определено обичаше да контролира всичко. Сексуалното посегателство върху жени беше ли еквивалентно на това да подредиш консервите в килера с етикетите напред или да заредиш съдомиялната с механична прецизност?
— Клеър? — Лидия щракна силно с пръсти. — Погледни ме.
Сестра ѝ вложи всички усилия, за да го стори. Тя винаги бе смятала, че Лидия е най-красивата от трите. Лицето ѝ беше по-пълно, но старееше много по-грациозно, отколкото Клеър би си представила. Имаше бръчици от смях в ъгълчетата на очите. Имаше красива и умна дъщеря. Имаше приятел, който се бе справил с хероиновата зависимост и който слушаше радио, докато работеше над стар ван на алеята си.
Защо му беше на Пол да знае това? Защо му беше да знае каквото и да било за Лидия? Дебнене ли бе, ако наемеш някой друг да го прави вместо теб? Наблюдаването на някого без негово знание не беше ли също форма на изнасилване?
— Клеър, какво си взела? — попита Лидия. Сега гласът ѝ бе по-мек. Тя разтри ръцете на сестра си. — Миличка, кажи ми какво взе.
— Валиум. — Изведнъж ѝ се прииска да се разплаче. Не помнеше последния път, в който някой я бе нарекъл така. — Малко перкоцет.
— Колко?
Клеър поклати глава, защото нямаше значение. Нищо от това нямаше значение.
— Имахме котарак на име Господин Сандвич.
Лидия остана разбираемо озадачена.
— Добре.
— Наричахме го Шунко, като шунка в сандвич. Винаги се сгушваше между нас. На дивана. В леглото. Мъркаше само когато двамата го галехме.
Лидия наклони глава на една страна, все едно се мъчеше да проумее думите на луда.
— Котките имат усет за хората. — Клеър бе сигурна, че сестра ѝ ще я разбере. Бяха израснали, заобиколени от животни. Не можеха да си покажат носа навън, без да привлекат някое изоставено и бездомно. — Ако Пол беше лош човек, Шунко щеше да усети. — Знаеше, че защитата ѝ не струва, ала не бе в състояние да се спре. — Не си ли чувала, че лошите хора мразят животни?
Лидия поклати глава объркана.
— Недоумявам какво се опитваш да ми кажеш. Хитлер е обожавал кучета.
— Reductio ad Hitlerum30. — Клеър не можеше да престане да цитира съпруга си. — Сравняваш някого с Хитлер, за да спечелиш спор.
— Спорим ли в момента?
— Разкажи ми какво се случи между теб и Пол.
Сестра ѝ въздъхна тежко.
— Защо?
— Защото никога не съм чувала историята ти.
— Не ми позволи да ти я разкажа тогава. Не желаеше да слушаш.
— Сега те слушам.
Лидия се огледа в антрето, като по този начин искаше да покаже на сестра си, че все още я държи на прага, дори не я беше поканила вътре. Не знаеше, че тя не можеше да понесе мисълта да види студената, бездушна къща през нейните очи.
— Моля те — примоли се Клеър. — Моля те, Пепър. Разкажи ми.
Лидия махна с ръка, като че цялото това упражнение не заслужаваше да си губи времето, ала все пак каза:
— Бяхме в колата му. Миатата. Пол сложи ръка на коляното ми. Отблъснах я.
Клеър осъзна, че е затаила дъх.
— Това ли е всичко?
— Наистина ли смяташ, че това е всичко? — Лидия звучеше ядосана. Клеър предположи, че има пълното право да се гневи. — Продължи да кара и аз си помислих: „Добре, просто ще забравим, че тъпият приятел на сестра ми си е сложил ръката на коляното ми“. Но после зави по един път, който не ми беше познат, и изведнъж се озовахме в гората. — Гласът ѝ бе станал мек. Не гледаше Клеър, а се взираше нейде над рамото ѝ. — Той отби. Изключи двигателя. Попитах го какво става и ме удари по лицето.
Клеър усети, че стиска собствените си юмруци. Пол не беше удрял никого през целия си живот. Дори в уличката, когато се бореше със Змията, не бе успял да го удари.
— Бях зашеметена — разказваше Лидия. — Той се покатери върху мен. Помъчих се да го отблъсна. Пак ме удари, но съумях да извърна глава. — Обърна леко глава като актьор, който се опитва да убеди публиката. — Посегнах към дръжката на вратата. Не знам как съм я отворила. Паднах от колата. Пол беше върху мен. Ударих го с коляно. — Тя млъкна и Клеър си спомни курса по самоотбрана. Инструкторът се стремеше да им внуши, че не могат да обезвредят един мъж, като го ударят в слабините, защото е много вероятно да не улучат и само да го вбесят още повече.