— Мамка му.
— Падна по лице. Счупи си носа и два зъба. Навсякъде имаше кръв. Помислих си, че ще умре от загуба на кръв. Изкълчих ѝ коляното, което очевидно беше нещо много болезнено. В крайна сметка се наложи да ѝ направят две операции, за да ѝ го наместят. — Клеър, изглежда, се разкайваше, но гласът ѝ не го издаваше. — Можех да кажа, че е било грешка. Спомням си как стоях на корта и всички онези извинения се гонеха в главата ми. Алисън се беше свила на земята, пищеше, все едно умира, и аз си отворих устата, за да кажа, че съжалявам за този ужасен инцидент, че съм идиотка, че не гледам къде стъпвам, че вината е изцяло моя и бла-бла-бла, ала вместо да се извиня, изрекох: „Твоя е вината, че играеш тенис“.
Лидия усети как шокът от случилото се отекна в студената кухня.
— Начинът, по който другите жени ме погледнаха… — Клеър поклати глава, сякаш още не можеше да повярва. — Никой никога не ме беше гледал така. Като надигаща се вълна от погнуса. Усещах отвращението им до мозъка на костите си. Не съм споделяла с никого, дори и с Пол, но чувството да си лош бе толкова прекрасно. — В това поне звучеше убедена. — Познаваш ме, Лиди. Никога не си изпускам нервите. Обикновено тая всичко в себе си, защото какъв е смисълът да го извадя на бял свят, ала нещо в онзи ден ме накара да… — Тя вдигна ръце пораженчески. — Бях в еуфория, докато не ме арестуваха.
Лидия беше забравила за яйчения хляб. Махна тигана от печката.
— Не мога да повярвам, че ти се е разминало само с пробация.
— Платихме си за всичко. — Клеър сви рамене, както го правят изключително богатите. — На адвоката ни му бяха нужни няколко месеца и цял тон пари, за да склони семейство Хендриксън, но в крайна сметка казаха на прокурора, че са съгласни с пробация и по-лека присъда. Наложи се да нося гривна на глезена цели шест месеца. Предстоят ми още шест сеанса при назначена ми от съда психиатърка. В пробация съм още една година.
Лидия не знаеше какво да каже. Клеър никога не се бе славила като борец. Тя бе тази, която винаги се забъркваше в неприятности, като извиваше ръцете на сестра си или я събаряше на земята, притискаше я и плюеше в окото ѝ.
— По ирония на съдбата мониторинговата гривна бе свалена в същия ден, в който Пол беше убит. — Взе чинията с яйчения хляб. — Или може би това не е ирония, а просто съвпадение? Майка ни би отговорила на този въпрос.
Лидия бе забелязала само едно съвпадение, което имаше някакво значение.
— Кога те арестуваха?
Тънката усмивка на Клеър ѝ подсказа, че тя също не е пропуснала връзката.
— Първата седмица на март.
Джулия бе изчезнала на 4 март 1991 година.
— Ето защо съм в пробация. — Клеър вдигна хляба с две ръце и отхапа. Беше разказала историята за ареста си, сякаш разправяше някаква забавна случка, разиграла се в хранителния магазин, но Лидия забеляза, че в очите ѝ проблясваха сълзи. Сестра ѝ изглеждаше изтощена. Не само това, изглеждаше уплашена. Имаше нещо в нея, което я правеше много уязвима. Чувстваше се така, все едно седяха на кухненската маса в къщата на родителите си преди трийсет години.
— Помниш ли начина, по който танцуваше Джулия? — попита Клеър.
Лидия се изуми колко ясни бяха спомените ѝ. Джулия обожаваше да танцува. Само да чуеше някаква мелодия и се потапяше в нея изцяло.
— Жалко, че вкусът ѝ беше ужасен.
— Не беше чак толкова лош.
— Наистина? „Менудо“?
Клеър изненадващо се засмя, все едно бе забравила за увлечението ѝ по бой бандите.
— Просто беше много жизнена. Всичко я вълнуваше.
— Жизнена — повтори Лидия, за да се наслади на лекотата на думата.
Когато Джулия изчезна, всички говореха каква трагедия е, че нещо толкова лошо се е случило с такова добро момиче. Тогава шерифът излезе с теорията, че тя просто си е тръгнала — присъединила се е към някоя хипи комуна или е избягала с някой мъж, — и тонът се смени, от съчувствен стана обвинителен. Джулия Каръл вече не беше безкористното момиче, доброволката в приюта за бездомни животни и в социалната кухня. Тя се превърна в политическата активистка, която някога е била арестувана по време на протест. В нахалната репортерка, отстранила редактора на училищния вестник. В радикалната феминистка, настояваща университетът да наема повече жени. В пияницата. Наркоманката. Курвата.
Не беше достатъчно, че Джулия бе отнета от семейството ѝ. Всички хубави неща, които притежаваше, също трябваше да бъдат отнети.