Лидия призна на Клеър:
— Излъгах за това къде съм била в нощта, когато изчезна. Бях припаднала в Алеята.
Клеър се изненада. Алеята представляваше долнопробен пасаж, свързващ бар „Джорджия“ с „Роудхаус“, две дупки, в които се сервираше алкохол на непълнолетни. Лидия бе казала на шерифа, че е била на репетиция с групата си в гаража на Лий Дийн, а всъщност се е намирала на един хвърлей от сестра си.
Вместо да отбележи този факт, Клеър рече:
— Казах, че съм учила с Бони Флин, но в интерес на истината двете се натискахме.
Лидия едва сдържа смеха си. Беше забравила колко е добра сестра ѝ в подхвърлянето на шокиращи изявления.
— И?
— Повече харесвах брат ѝ. — Откъсна си парче от яйцето, ала не го изяде. — Видях те този следобед. Бях паркирала пред „Макдоналдс“. Чакаше на светофара.
Лидия усети, че косъмчетата на врата ѝ настръхват. Спомняше си, че бе спряла на червено до „Макдоналдс“ на път за гробището. Нямаше абсолютно никаква представа, че някой я следи.
— Не те забелязах.
— Сигурна съм. Следвах те около двайсет минути. Не знам какво си мислех. Не се изненадах, когато стигна до гробището. Струваше ми се като логичен завършек… на книга. Пол ни раздели. Защо пак той да не ни събере? — Клеър избута чинията настрани. — Не че смятам, че някога ще ми простиш. И не трябва да го правиш, защото аз не бих го сторила.
Лидия не беше сигурна дали прошката ѝ прилягаше.
— Какво те кара да ми вярваш след всичкото това време?
Клеър не отговори. Взираше се в полуизядената храна в чинията.
— Обичах го. Знам, че не искаш да повярваш, но аз наистина, искрено, шеметно, сърцераздирателно, мечтателно, болезнено го обичах.
Лидия не каза нищо.
— Толкова съм ядосана на себе си, всичко е било пред очите ми, а аз не съм си направила труда да го видя.
Лидия имаше странното усещане, че разговорът се е изместил в друга посока. Зададе въпрос, шупнал нейде дълбоко в съзнанието ѝ:
— Щом бизнес партньорът на Пол е уредил проблема по извънсъдебен ред, защо ФБР продължава да те безпокои? Не е заведено наказателно дело. Всичко е приключило.
Клеър размърда челюст. Осъзна, че е стиснала зъби.
— Ще ми отговориш ли?
— Това е опасната част. — Сестра ѝ млъкна за миг. — Или може би не е. Не знам. Вече е полунощ. Сигурна съм, че искаш да се прибереш у дома. Нямах право изобщо да те викам тук.
— Тогава защо го направи?
— Защото съм егоистка и защото ти си единственият човек, който остана в живота ми, способен да извърши нещо добро.
Лидия знаеше, че Пол беше другият човек. Не ѝ допадна подобна асоциация.
— Какво ти е сторил, Клеър?
Тя извърна глава. Не носеше никакъв грим, но изтърка мястото под очите си така грижливо, все едно имаше спирала.
— Гледал е онези филми. Не обикновено, а жестоко порно.
Лидия се изненада, че на сестра ѝ въобще ѝ пукаше.
— Не искам да го защитавам, ама мъжете гледат всякакви странни неща.
— Не е странно, Лиди. Жестоко е. И доста истинско. Един мъж с кожена маска убива някаква жена и я изнасилва, докато умира.
Лидия покри уста с ръка. Нямаше какво да каже, беше безмълвна.
— Има двайсет кратки филма. С две различни жертви. Те са измъчвани с електрическа пръчка, изгаряни и жигосвани като добитък. Дори не мога да опиша другите неща, които са им причинени. Първото момиче е убито. — Клеър стисна юмрук с длан. — Второто прилича на Ана Килпатрик.
Сърцето на Лидия потрепери като струна на арфа.
— Трябва да се обадиш в полицията.
— Направих повече от това. Занесох филмите на ченгетата и те ми казаха, че всичко в тях е фалшиво, но… — Клеър погледна сестра си, изражението ѝ беше пример за опустошеност. — Не мисля, че е фалшиво, Лиди. Смятам, че първото момиче наистина е убито. А другото… не съм сигурна. Вече в нищо не съм сигурна.
— Нека ги видя.
— Не. — Клеър заклати енергично глава. — Не бива. Отвратителни са. Никога няма да ги забравиш.
Думите напомниха на Лидия за баща ѝ. Към края на своя живот често казваше това за Джулия, че има неща, които не можеш да забравиш. Все пак трябваше да се увери. Затова настоя:
— Искам да видя момичето, което прилича на Ана Килпатрик.
Клеър понечи да възрази, ала явно се нуждаеше от още едно мнение.
— Няма да ти пускам целия филм. Ще погледнеш само лицето ѝ.
Лидия щеше да изгледа проклетия филм, ако решеше.
— Къде е?
Клеър неохотно стана. Заведе я до задния вход и отвори вратата. На мястото на стъклото бе сложено парче дърво.
— Имало е нахлуване с взлом в деня на погребението — обясни на сестра си. — Нищо не е откраднато. Хората от фирмата за кетъринг успели да ги спрат.
— Филмите ли са търсили?