Лидия не се поинтересува защо ѝ е. Приближи се до лаптопа и затвори всички архитектурни файлове. Вторачи се в спрения на пауза филм на екрана. Очите на момичето бяха разширени от уплаха и ужас. Устните ѝ — разтворени, все едно всеки момент щеше да започне да пищи. Част от нея се изкушаваше да пусне филма до края, просто за да разбере колко страшно ще стане нататък.
Вместо това го изключи.
Видя харддиска „Гладиатор“. Разгледа имената на файловете, тоест номерата, точно както бе казала сестра ѝ.
— Трябва да има някаква схема тук.
— Не успях да я разгадая. Мамка му. — Сцепи си нокътя, мъчейки се да разпъне металната халка.
— Нима няма куп инструменти наоколо?
Клеър започна да тършува, докато най-сетне намери отвертка. Седна с кръстосани крака на пода и пак се зае с ключодържателя.
Лидия отново разгледа номерата на файловете. Трябваше да съществува код. Вместо да направи някакво предположение, тя каза:
— Преди малко агент Нолан спомена нещо за гледането на филми. Ако е имал предвид филмите на Пол, откъде е научил за тях?
Сестра ѝ вдигна очи.
— Може би и той е замесен?
— Прилича ми на такъв — рече Лидия, макар само да го допускаше. — Защо въобще е бил тук, щом става дума за обир на къща?
— Това е големият въпрос. Никой не го е викал. Мейхю едва го издържаше. Какво всъщност търсеше в дома ми?
— Ако Мейхю е замесен…
— И защо ме притискат? — Клеър звучеше вбесена. — Не знам абсолютно нищо. Защо Пол е гледал филмите. Кой друг ги е гледал. Какво знае Мейхю. Какво знае Нолан. Или не знае. Имам чувството, че се въртя в омагьосан кръг.
И Лидия се чувстваше така, а бе въвлечена в кръга едва от няколко часа.
— Нолан флиртуваше с мен, не съм ли права? — попита Клеър. — Начинът, по който ме изгледа, все едно ме проверяваше. Забеляза го, нали?
— Да.
— Зловещ е, не мислиш ли?
Беше много повече от зловещ, но Лидия отговори само:
— Предполагам.
— Ха, най-сетне. — Клеър се изправи и вдигна триумфално отворения ключодържател. На пластмасовия медальон бе изобразено логото в оранжево и синьо на Обърнския университет. Тя махна капачката и пъхна USB-то в лаптопа. Кликна и го отвори. Лидия видя, че на флашката няма нищо, с изключение на папка със софтуер. Въздъхна с облекчение.
— Благодаря на Бога.
— Сериозно ли? — Клеър копира папка „Текущи задачи“ на флашката. — Надявам се това да са файловете, които има предвид Адам. Не мисля, че ще се справя, ако не са те.
Лидия забеляза поразителна прилика между начина, по който сестра ѝ говореше за Пол, и начина, по който говореше за Адам Куин. И тогава си спомни нещо, което Нолан бе подметнал, докато стояха в антрето.
— Спала си с Адам Куин.
Клеър сви рамене с престорена невинност.
— Назначената ми от съда психиатърка би казала, че съм се опитвала да запълня една дупка.
— Така ли наричаш вагината си?
Тя се подсмихна.
— Невероятно — промърмори Лидия, макар че паметта ѝ подсказваше, че не е чак толкова невероятно.
Когато Рик я помоли да му разкаже за Клеър, тя пропусна да спомене, че сестра ѝ е изключително освободена в сексуално отношение. Не че беше небрежна. Съумяваше да съвмести всички в живота си по уникален начин. Приятелчетата ѝ от квартала никога не се бяха събирали с другарчетата ѝ от колежа. Дружките ѝ мажоретки не излизаха с компанията, с която ходеше по клубовете, и едва ли някой знаеше, че е в отбора по тенис. Никой от приятелите ѝ не би предположил, че спи с когото ѝ падне. Особено мъжът, с който се срещаше по онова време.
— Готово. — Клеър извади флашката. — Добре. Поне свършихме нещо.
На Лидия не ѝ пукаше за Адам Куин. Една част от ума ѝ бе успяла да разгадае пъзела на кода на Пол и тя най-накрая разбра схемата.
— Номерата на филмите. Това са кодирани дати. — Обърна се към сестра си. — Например, ако един файл е обозначен с номер 1-2-3-4-5, кодът би бил 1-5-2-4-3. Вземаш първото число, после последното, второто, второто отзад напред, след това продължаваш към средата, докато не включиш всички числа.
Клеър вече кимаше.
— Значи кодът на ноември 1-ви, 2015, или 11-01-2015, би бил 1-5-1-1-0-0-1-2.
— Точно така.
Тя посочи към екрана.
— Последният файл в поредицата е първият филм с момичето, приличащо на Ана Килпатрик.
Лидия декодира номера му.
— Файлът е бил направен един ден след като е изчезнала.
Клеър се облегна тежко на работната маса.
— През последните два дни е все така. Всеки път щом успея да убедя себе си, че филмите не са истинни, се появява нещо, което ме навежда на обратното.
Лидия трябваше да изиграе ролята на адвокат на дявола.
— Не защитавам Пол, но дори да са истинни, е, и какво? В интернет има какви ли не гадории — стрелба по хора, обезглавявания, изнасилвания, каквото се сетиш. Отвратително е да гледаш такива гнусотии и ако Пол е знаел, че жертвата е Ана Килпатрик, е трябвало да съобщи на полицията, само че няма нищо незаконно в това просто да гледаш.