Клеър изглеждаше изумена от бруталната истина зад думите на Лидия. Тя наведе брадичка по същия начин, по който го правеше и Дий, като не искаше да говори за нещо.
— Клеър?
Сестра ѝ поклати глава.
— Ако не е незаконно, тогава защо Нолан продължава да идва? И защо Мейхю се държа толкова странно, когато ме попита дали съм копирала файловете?
— Може би Нолан е тъпак и не може да си прости, че Пол е нарушил закона и се е измъкнал. — Лидия трябваше да помисли малко относно ролята на капитана. — Навярно Мейхю просто е искал да те предпази. Така правят мъжете около теб. Винаги са го правили. Но да приемем, че всичко във филмите е истинско. Е, и какво? — Задавайки този въпрос за втори път, Лидия осъзна колко ужасно звучи, защото тези жени бяха човешки същества, които имаха семейства. Въпреки това се налагаше да продължи: — В най-лошия случай Мейхю се е опитал да те предпази от мисълта, че съпругът ти е морално банкрутирал.
— Пол наистина е банкрутирал морално. — Клеър го произнесе с мъртвешки студена убеденост. — Намерих и други папки. Хартиени.
Лидия усети как паниката се навива в гърдите ѝ като пружина на часовник.
— Държал ги е горе в кабинета си. Две големи кутии с папки и бог знае какво още. Разпознах едно от имената на етикетите. — Отклони поглед точно както правеше като малка, когато се мъчеше да скрие нещо.
— Кое е името, което разпозна?
Клеър погледна ръцете си. Беше започнала да бели живеца около нокътя на палеца.
— Името на жената ми се стори познато. Срещала съм я в медиите. Историята ѝ, искам да кажа, не нея самата. Тя ми се наби в очите, защото обикновено медиите не публикуват, така де, не интервюират…
— Клеър, говори смислено.
Сестра ѝ продължаваше да се взира в ръцете си.
— Пол е колекционирал информация за доста жени и знам, че поне една от тях е била изнасилена.
— Откъде си толкова сигурна?
Най-накрая Клеър вдигна очи към нея.
— Видях името ѝ в медиите. Не я познавам. Пол никога не я е споменавал пред мен. Тя е просто една непозната, която е била изнасилена, и съпругът ми има досие за нея. Също и куп досиета за други жени.
Лидия усети внезапен хлад да облива тялото ѝ.
— Какъв тип информация е събирал?
— Къде работят. С кого излизат. Къде ходят. Наемал е частни детективи, които да ги следват без тяхно знание. Има снимки, доклади, всякакви подробности. — Явно и Клеър изпитваше студ. Тя пъхна ръцете си дълбоко в предните джобове. — От онова, което видях, разбрах, че ги е проверявал веднъж годишно, по едно и също време, и продължавам да се питам защо го е правил, ако няма причина, а ако има, дали не е, че ги е изнасилил всичките?
Лидия се чувстваше така, все едно колибри бе заседнало в гърлото ѝ.
— Откри ли досие и за мен?
— Не.
Погледна сестра си внимателно. Тя успяваше да бъде потайна като котка. Лъжеше ли я? Можеше ли да ѝ има доверие за нещо толкова важно?
— В моя кабинет са. — Клеър се подвоуми. — Не че е необходимо да ги гледаш. Искам да кажа… — Сви рамене. — Не знам какво искам да кажа. Съжалявам. Съжалявам, че те въвлякох в цялата тази гадост. Все още не е късно да си вървиш. Вероятно тъкмо това трябва да направиш.
Лидия погледна към алеята. Автомобилът на Рик беше паркиран на площадката за обръщане пред къщата. Приятелят ѝ не ѝ позволяваше да кара минивана си, докато не му смени чистачките, а сега добрината му бе наказана — специалният агент на ФБР беше записал номера му.
Рик бе кръстосвал шпага с най-различни сили на реда по времето, когато беше пристрастен към хероина, защото успяваше да продава почти толкова, колкото използваше. Нолан трябваше да отдели няколко часа, за да изчете криминалното му досие. Какво щеше да стори след това? Да отиде на бензиностанцията и да започне да тормози Рик, докато шефът му не го изгони? Или да се отбие в дома му, за да го разпита и навярно да се поинтересува от съседите му? Така щеше да разбере, че Лидия живее в съседната къща.
Тогава щяха да намесят Дий, Майките нямаше как да не научат, хората, работещи за Лидия, щяха да бъдат тормозени, а вероятно и клиентите ѝ, които щяха да се изнижат с неубедителни извинения, че жена, разследвана от ФБР, не може да подстригва пуделите им, тъй като е сложно.
— Пепър? — Клеър бе кръстосала ръце ниско до талията. — Трябва да си вървиш. Този път настоявам. Не мога да те замеся в това.
— Вече съм затънала до шията.