Чрез всичко това тя можеше да усети присъствието на Пол в къщата. Двамата бяха много независими. Имаха си свои собствени интереси, правеха свои неща, но Клеър винаги се чувстваше уверена, когато съпругът ѝ бе близо до нея. Крушките щяха да бъдат сменени. Неизправностите в охранителната система — отстранени. Дистанционното управление щеше да бъде разкодирано. Боклукът — изхвърлен. Дрехите — нагънати. Батериите — заредени. Големите лъжици никога нямаше да се смесят с малките в чекмеджето за приборите.
Пол бе толкова стабилен и способен мъж. Харесваше ѝ, че беше по-висок от нея. Харесваше ѝ, че трябваше да обръща очи нагоре, докато танцуваха. Харесваше ѝ начинът, по който се чувстваше, когато я прегърнеше. Беше много по-силен от нея. Понякога я вдигаше. Усещаше как краката ѝ се отлепят от земята. Усещаше гърдите му толкова твърди до своите. Той щеше да се пошегува за нещо глупаво и тя щеше да се засмее, защото знаеше, че на него му харесваше да чува смеха ѝ, а след това щеше да ѝ прошепне:
— Кажи ми, че го искаш.
Клеър се стресна и се събуди. Ръцете ѝ се стрелнаха нагоре, сякаш за да се предпази от удар в лицето. Усещаше гърлото си сухо. Сърцето ѝ заплашваше да счупи ребрата.
Кабинетът беше огрян от сутрешното слънце. Лидия я нямаше. Пластмасовите кутии бяха празни. Папките бяха изчезнали.
Клеър се спусна към бюрото си. Отвори чекмеджето. Материалите за Лидия все още си стояха там. Почувства такова облекчение, че ѝ се прииска да се разплаче.
Докосна бузата си с пръсти. Плачеше. Сълзните ѝ канали бяха в постоянна готовност да се активират. Вместо да се поддаде, тя затвори чекмеджето. Избърса очите си. Изправи се. Изпъна роклята си, докато вървеше към кухнята.
Чу гласа на Лидия. Явно говореше по телефона.
— Искам да останеш с Рик тази вечер. — Сестра ѝ млъкна за миг. — Защото аз така казвам. — Отново млъкна. — Миличка, не се съмнявам, че вече си голяма, но големите са като вампири. По-възрастните са много по-силни.
Клеър се усмихна. Знаеше, че Лидия беше чудесна майка. Звучеше точно като Хелън, преди Джулия да изчезне.
— Добре. И аз те обичам.
Клеър остана в коридора дълго след като Лидия беше приключила разговора. Не искаше сестра ѝ да се почувства неудобно, че е била подслушана. Ако смяташе да продължава да се преструва, че не знае нищо за живота ѝ, поне можеше да го направи както трябва.
Приглади си косата и влезе в кухнята.
— Здрасти.
Лидия седеше на барплота. Носеше очила за четене, което щеше да е забавно, ако и на самата Клеър нямаше скоро да са ѝ нужни. Папките на Пол бяха пръснати навред. Лидия държеше айпада на сестра си пред себе си. Махна си очилата, когато попита:
— Добре ли спа?
— Съжалявам. — Клеър не знаеше за какво се извинява; толкова много бяха нещата, от които да си избира. — Трябваше да ти помогна за всичко това.
— Не, имаше нужда да поспиш малко. — Лидия понечи да се облегне на стола, но се спря, преди да се прекатури през ниската облегалка. — Тия са най-тъпите столове, на които някога съм сядала.
— Хубави са — отбеляза Клеър, понеже това бе най-важното за Пол. Отиде до видеоекрана на кухненската стена. Часовникът показваше 6,03. Включи камерата в пощенската кутия. Адам още не беше идвал. Тя не знаеше какво да мисли, защото нямаше представа кои файлове му трябваха.
— Флашката още е в пощенската кутия — каза на Лидия.
— Имаш камера там?
— Че кой няма?
Сестра ѝ я погледна сърдито.
— Как е името на жената, което си видяла в медиите?
Клеър поклати глава. Не разбра въпроса.
— Докато бяхме в гаража, ми спомена, че си разпознала едно от имената от папките, защото си го видяла в медиите. Прегледах всичките на айпада ти. Само за две имаше статии.
Клеър изрече вяло обяснение:
— Тя беше от Атланта.
— Лесли Люис? — Лидия бутна една отворена папка към нея, за да може да види снимката на жената. Беше руса и красива и носеше дебели черни очила. — Намерих статия за нея в архивите на „Атланта Джърнъл“. Била отседнала в хотел по време на Драгън Кон34. Смятала, че отваря вратата на румсървиса, но някакъв тип я блъснал вътре и я изнасилил.
Клеър извърна поглед. Офисът на „Куин + Скот“ беше близо до мястото, където се устройваха сбирките на клуба. Миналата година Пол ѝ бе пратил снимки на пияни хора, облечени като Дарт Вейдър и Зеления фенер, които бяха задръстили улиците.
Лидия плъзна още една папка, на друга красива и млада блондинка.
— Пам Клейтън. Открих статия за нея в „Пач“. Бягала близо до Стоун Маунтин Парк. Нападателят я завлякъл в гората. Минавало седем, но понеже се случило през август, все още било светло.