Тенис отборът на Пол често имаше срещи в парка.
— Виж датите на папките. Наемал е детективите да ги следят на годишнините от изнасилванията.
Клеър се помъчи да осмисли новата информация. Не искаше да слуша повече подробности.
— Похитителят казал ли е нещо на някоя от тях?
— И да го е сторил, в статиите не се споменава нищо. За целта ни трябват полицейските доклади.
Клеър се зачуди защо Пол не е карал частните детективи да намерят докладите. Папката на Лидия съдържаше рапортите за арестите ѝ и друга подобна документация. Може би съпругът ѝ бе сметнал, че е лоша идея да изисква от всички тези различни детективи да проверяват абсолютно всичко за жертвите. Или пък не бе имал нужда от докладите, понеже много добре е знаел какво се беше случило с тях.
Или ги е получил от капитан Джейкъб Мейхю.
— Клеър?
Тя поклати глава, ала сега, след като тази мисъл ѝ влезе в ума, не успяваше да се отърве от нея. Защо не се беше взряла по-внимателно в изражението на Мейхю, докато гледаше филмите? Но като се замисли, с какво щеше да ѝ помогне това? Не беше ли научила достатъчно за двуличието на Пол, за да се увери, че на преценката ѝ не можеше да се вярва?
— Клеър? — Лидия чакаше да бъде дарена с внимание. — Забеляза ли нещо при жените?
Сестра ѝ поклати глава.
— Всички приличат на теб.
Клеър не посочи, че следователно приличат и на нея.
— Какво ще правим сега? Държим живота на тези жени в ръцете си. Не знаем дали можем да имаме доверие на Мейхю. Дори да можем, той не взе филмите на сериозно. Защо би тръгнал да проучва някакви папки?
Лидия сви рамене.
— Бихме могли да се обадим на Нолан.
Клеър не бе в състояние да повярва, че сестра ѝ предлагаше това.
— По-добре тези жени, отколкото ние, искаш да кажеш?
— Не бих се изразила така, но след като ти…
— Вече са били изнасилени. Сега смяташ да им пратиш този задник?
Лидия отново сви рамене.
— Може би ще е някаква утеха за тях да разберат, че мъжът, който ги е нападнал, вече не е сред живите.
— Това е калпаво извинение. — Клеър беше непреклонна. — Знаем от първа ръка какъв е Нолан. Вероятно даже няма да им повярва. Или още по-лошо, ще започне да флиртува с тях, както стори с мен. Има си причина повечето жени да не отиват в полицията, когато са изнасилени.
— Как смяташ да постъпиш, да им напишеш чек ли?
Клеър се отправи към дневната, преди да каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Да напише няколко чека не ѝ звучеше никак зле. Пол беше нападнал тези жени. Най-малкото, което можеше да направи за тях, бе да плати за терапията им или за онова, от което се нуждаеха.
— Ако Пол беше успял да ме изнасили — каза Лидия — и бях открила, че всеки септември в продължение на осемнайсет години ме е следил и ми е правил снимки, щях да искам да грабна оръжие и да го застрелям.
Клеър се вторачи в картината на Ротко35 над камината.
— Какво би направила, ако научеше, че вече е мъртъв и не можеш да сториш нищо по въпроса?
— Въпреки това щях да искам да знам.
Клеър нямаше никакво желание да разкрива истината. Лидия винаги се преструваше на много силна, ала си имаше причина да се тъпче с наркотици още на шестнайсет.
— Няма да го направя. Не мога да го направя — заяви Клеър.
— Съзнавам, че не искаш да чуеш това, но се радвам, че е мъртъв. Радвам се, че знам как е умрял, колкото и отвратително да ти звучи.
— Отвратително — повтори Клеър, възприемайки думата като едва ли не обидна. Отвратително беше да закъснееш за филм или да изгубиш чудесното си място за паркиране. Да видиш как съпругът ти бива наръган и кърви до смърт пред очите ти е адски мъчително.
— Не. Няма да го направя.
— Добре. — Лидия започна да събира папките и да ги слага една върху друга. Очевидно беше бясна, но Клеър нямаше намерение да отстъпи. Знаеше какво е да си в центъра на вниманието на Фред Нолан. Не можеше да го натресе на жертвите на Пол. Вече имаше достатъчно вина, която тежеше на съвестта ѝ и без да хвърля тези клети жени в бърлогата на звяра.
Пристъпи по-навътре в дневната. Слънчевата светлина беше ослепителна. Затвори очи за момент, та топлината да сгрее лицето ѝ. Извърна се рязко, защото не ѝ се струваше редно да се наслаждава на нещо така първично, при положение че бяха открили толкова много страдание.
Погледът ѝ се плъзна зад един от диваните. Лидия беше разпръснала някои документи на пода. Клеър се изненада, като видя почерка на баща си вместо още детективски доклади.
Сам Каръл бе отделил цяла стена в апартамента си за следи, свързани с търсенето на Джулия. На нея имаше снимки, бележки, скъсани листове с надраскани набързо телефонни номера и имена. Цялата колекция заемаше пространство около метър и половина на три. Баща ѝ бе загубил депозита за апартамента си заради всичките дупки от габърчета в гипсокартона.