— Ето ги и тях — обади се Лидия.
Видяха как на екрана се отвори страничната врата. Родителите на Ана Килпатрик пристъпиха към подиума и застанаха отляво на Мейхю. Той им кимна, като че за да им каже: Ще се справим с това. Те не му кимнаха в отговор. Двамата изглеждаха като осъдени на смърт, които чакаха да бъдат екзекутирани.
— Открили са тялото — додаде Лидия.
Клеър ѝ изшътка да мълчи, но няколко секунди по-късно Мейхю потвърди предположението ѝ.
Полицаят заяви:
— Останките на млада жена са намерени около четири часа тази сутрин на джогинг алеята на Белтлайн.
Белтлайн минаваше през центъра. Клеър имаше няколко приятелки, които се шегуваха, че трябва да бъде наречена Рейплайн40 заради големия брой сексуални нападения, които се случваха там.
Мейхю продължи:
— Окръжната криминална лаборатория в Дикалб успя да идентифицира останките по снимки и отпечатъци. Семейство Килпатрик също потвърдиха преди час.
— Позволили са им да видят тялото? — учуди се Клеър.
— Ти не би ли поискала?
Вече не беше особено сигурна.
Мейхю каза:
— В този момент не разполагаме с нови улики. Молим всички, които разпознаят мъжа от скицата, да се обадят на горещата ни линия. — Полицаят вдигна фоторобота на мъжа, видян в близост до колата на Ана. — Семейство Килпатрик биха искали да благодарят на всички, помогнали за издирването на…
Клеър спря звука, защото знаеше какво ще последва. Репортерите щяха да задават въпроси. Мейхю нямаше да им отговаря. Забеляза как полицаят направи знак на Боб Килпатрик, бащата на Ана. Мъжът имаше същото сълзливо, пречупено изражение, което беше виждала безброй пъти на лицето на собствения си баща.
Лидия също го бе виждала.
— Напомня ми за татко.
Клеър се насили да не гледа Елинор Килпатрик. Тя се държеше за съпруга си, все едно се бяха изгубили в морето. Наистина бяха изгубени — даже да стигнеха до сушата, винаги щяха да усещат как всичко под тях се люлее.
Лидия хвана сестра си за ръката. Усети утехата от допира да се разлива по тялото ѝ като топла вода. Седяха в колата и слушаха профучаващите покрай тях камиони. Искаше ли Клеър да види тялото на Джулия? Щеше да се е променило за всичките тези години. Щеше да е само кости, но дори костите биха означавали толкова много, защото щяха да имат какво да заровят, да разполагат с място, на което да оставят мъката си.
— Какво се случва? — Лидия не задаваше екзистенциален въпрос. Тя сочеше към тъчскрийна. Елинор Килпатрик беше избутала Мейхю встрани. Сграбчи микрофона.
Клеър усили звука.
Гневният глас на майката на Ана проскърца през тонколоните:
— … била е жигосана като проклето животно!
Излъчването беше прекъснато. Водещият на новините по Канал 2 се появи на екрана.
— Искаме да се извиним, уважаеми зрители, за езика, който току-що чухте.
— Намери нецензурираното предаване — нареди Лидия. — Намери го!
— Търся. — Клеър вече бе отишла на търсачката. Новините бяха актуализирани. Пресконференцията беше качена на още десетина сайта. Тя избра най-жълтия от тях. Колелцето в цветовете на дъгата започна да се върти в средата на екрана.
— Опитай някой друг — нервничеше Лидия.
— Дай му малко време. — Клеър стисна юмрук с длан, за да не сграбчи екрана. Тъкмо щеше да се откаже, когато страницата най-накрая се зареди.
Мейхю беше застинал пред микрофона. Джаксън се взираше право напред като примерен войник. Клеър натисна бутона за пускане на видеото. Капитанът каза:
— Останките на млада…
— Началото е. — Очевидно Лидия беше внимавала. Тя плъзна пръст в долната част на екрана, докато не стигна до избухването на Елинор Килпатрик.
— Това са пълни глупости! — извика жената.
Джони Джаксън умело излезе от кадър, като остави всичко в ръцете на Джейкъб Мейхю.
— Госпожо Килпатрик… — Капитанът прикри микрофона с ръка.
— Не! — Елинор Килпатрик се опита да я отблъсне. Тя беше дребна. Не успя да помести мъжа, затова се обърна към репортерите и закрещя: — Дъщеря ми е била нарязана!
В отговор засвяткаха светкавици на фотоапарати.
Мейхю повтори:
— Госпожо Килпатрик…
Тя му изтръгна микрофона.
— Гърдите ѝ са били осакатени! Била е жигосана като проклето животно!
Капитанът се помъчи да се добере до микрофона. Елинор Килпатрик се извърна от него. Той опита отново, но Боб Килпатрик го удари в корема.
— Тя беше нашето бебче! — проплака майката. — Беше още дете!
Двама мъже в униформи хванаха Боб Килпатрик. Съпругата му продължи да крещи, докато го влачеха.
— Що за животно би сторило това на малкото ни момиченце? Що за животно?