Мейхю избърса уста с опакото на ръката си. Очевидно беше бесен. Пред погледите на репортерите сграбчи Елинор Килпатрик през талията и я помъкна по подиума. Микрофонът падна на пода, когато кабелът се опъна. Мейхю буквално блъсна жената през отворената врата. След това я затръшна. Камерата се задържа за няколко секунди върху нея, преди всичко да потъне в мрак.
Двете не можеха да отлепят очи от екрана.
— Видя ли какво направи тя? — попита Лидия.
— Да. — Клеър отиде на началната страница. Изчакаха видеото да се зареди отново. Вместо да превърти напред, пусна пресконференцията отначало. Първо Мейхю, после Елинор Килпатрик. Щом записът свърши, го върна пак, за да го гледат за трети път.
Гласът на репортера зад кадър. Мейхю на подиума. Родителите на Ана, които влизат в помещението.
Нито Клеър, нито Лидия можеха да откъснат погледи от тъчскрийна. Бяха поразени от изблика на Елинор Килпатрик и начина, по който очертаваше буквата „Х“ на корема си, когато каза, че дъщеря ѝ е била жигосана.
Клеър спря видеото на пауза. Елинор Килпатрик застина на екрана. Устата ѝ беше отворена. Дясната ѝ ръка — притисната в лявата страна на корема, малко встрани от центъра, точно под ребрата.
— Гърдите ѝ са били осакатени — каза Лидия.
— Знам.
— Върху корема ѝ е била жигосана буквата „Х“.
— Знам.
Точно както второто момиче във филмите на Пол.
Онова, което приличаше на Ана Килпатрик.
IV
Помниш ли онази статия, която написа за училищния вестник, когато Тимоти Маккоркодейл беше екзекутиран? Той бе осъден на смърт през 70-те години на миналия век за убийството на бяло момиче, което видял да говори с чернокож мъж в един бар в центъра на Атланта. Не ти беше лесно да проумееш защо подобно нещо е предизвикало такава реакция. Едновременно се гордеех с теб и се надявах да не разбереш този нелеп расизъм. Майка ти и аз израснахме по време на последните издихания на законите „Джим Кроу“41. Марширувахме за равни права на всички, но ни беше лесно, тъй като приятелите и състудентите ни маршируваха рамо до рамо с нас.
Помня, че говорих с майка ти за твоята статия, в която ти коментираше, че макар Маккоркодейл да е заслужавал да бъде наказан, обществото е нямало правото да го осъжда на смърт. Толкова се гордеехме с теб, че вярваш в нещата, в които вярвахме и ние. Аз и майка ти споделяхме яростта ти, че един човек е бил изпържен на електрическия стол за отвличане, изнасилване, мъчение и убийство на седемнайсетгодишно момиче.
Мислех си за твоята статия тази сутрин на път към Джорджийския затвор за диагностика и класификация. Може би си спомняш от проучването си, че това е мястото за осъдените на смърт в Джорджия. Не знам защо материалът ти изникна в ума ми, докато минавах през централния портал, и макар все още да се гордея с теб, тотално си промених мнението относно смъртната присъда. С единствената уговорка, че трябва да разрешават на родителите да натискат бутона.
Няколко години след като ти изчезна, пощенски служител на име Бен Карвър беше осъден на смърт по обвинение за убийство на шестима млади мъже. (Той е хомосексуалист, което, по думите на Хъкълбери, означава, че няма интерес да похищава млади жени.) Според слуховете Карвър е изяждал части от жертвите си, но тъй като нямаше съдебен процес, по-пикантните подробности не станаха публично достояние. Открих името на Карвър в папката на шерифа преди десет месеца, на петата годишнина от изчезването ти. Писмото беше написано и подписано от директора на затвора. Той уведомяваше шерифа, че Бен Карвър, осъден на смърт затворник, споменал на един от надзирателите, че би могъл да предостави информация, отнасяща се до твоя случай.
Хъкълбери си беше отбелязал, че е проверил следата, ала Карвър лично ми каза, че шерифът никога не е разговарял с него. Разбира се, аз отидох при Бен Карвър. В интерес на истината посетих затвора общо четиресет и осем пъти през последните десет месеца. Щях да ходя по-често, но осъдените на смърт имат право само на едно посещение седмично.
Миличка, съжалявам, че не съм ти споменавал досега за тези визити, ала, моля те, продължи да четеш и може би ще разбереш защо.
В дните за посещения Бен Карвър и аз седим един срещу друг като риби в развъдник, разделени от телена мрежа. Дупките на мрежата са съвсем малки. Стаята за посещения е твърде шумна. Тук има около осемдесет мъже със смъртни присъди и за мнозина от тях единственият контакт с външния свят са майките им. Можеш да си представиш всичките емоции, които бушуват на това място. Майката на Бен Карвър е прекалено стара вече, за да го посещава, затова той се задоволява с мен. Трябва да се наведа напред и да допра устни до метала, макар да виждам черната мръсотия от долепянето на хиляди усти преди моята.