Ако центърът на Атънс бе също толкова добре обезопасен, навярно щеше да се прибереш у дома при нас.
Кабинетът на директора беше облицован с евтина ламперия и обзаведен с институционални зелени мебели. Както би казал Бен:
— Спомни си „Хладнокръвният Люк“42.
Всяка повърхност бе от метал или имитация на дърво. Директорът беше дебел, много късо подстриган и с гуша, която почти скриваше яката му. Сякаш това не бе достатъчно, за да се впише в стереотипа, ами носеше и бяла риза с къси ръкави и защипана вратовръзка на червени и черни райета. Пушеше пура и ме изучаваше, седнал зад бюрото си. Настаних се срещу него, в ръцете си държах оръфан екземпляр от „Човек е стар само веднъж!“ на Доктор Сюс. Подарък от Бен, изпратен по директора. Последната комуникация на Карвър Канибала с мен. Той бе пожелал да не го посещавам повече. Вече нямаше да бъда допускан в затвора.
— Доктор Каръл — започна директорът с глас, който наподобяваше този на Фогхорн Легхорн43 — Бен Карвър е психопат. Той не познава съпричастие и разкаяние. Ако виждате нещо човешко в него, то е само защото играе роля.
Разлистих книгата. Ръцете ми се потяха. Страниците залепваха за пръстите ми. В затвора е горещо, независимо кое време на годината е. Мирише на пот, отходни канали и отчаяние от мъжете, натъпкани в килиите като вещи.
Директорът продължи:
— Очевидно Карвър е получил онова, което е желаел. Приключил е с вас. Не го приемайте лично. Смятайте се за щастливец, че сте се измъкнали невредим.
Невредим.
Оставих думата да се разходи из главата ми. Изрекох я на глас, докато ме съпровождаха обратно по дългия коридор. Повтарях си я в колата, държейки подаръка в ръцете си.
„Човек е стар само веднъж! Книга за остарели деца“ е книга с картинки за възрастни. Преди няколко години ти и сестрите ти ми подарихте екземпляр за рождения ден, понеже вие, младите, смятате, че е много забавно, когато старите стават още по-стари. Не си спомням някога да съм споменавал на Бен за книгата, но ми изглежда като нещо, което бих подхвърлил в началото, опитвайки се да го накарам да ми разкрие някаква улика за теб.
Разговорът би протекъл навярно по следния начин:
Бен: Кажи ми, Сам, какво четеш напоследък?
Аз: Намерих една книга, която Джулия и сестрите ѝ ми подариха за рождения ден. „Човек е стар само веднъж!“ от Доктор Сюс.
Бен: Знаеш ли, на шестнайсет получих най-хубавия си подарък за рожден ден — майка ми ми връчи комплект ключове за колата ѝ. Каква бе първата ти кола, Сам? Обзалагам се, че е била някоя стара таратайка. Сигурно си подлудявал момичетата с нея.
Ето какъв беше той. Сменяше темата, като винаги преди това казваше нещо ласкателно. Обикновено бе по-ловък. Трудно е да опишеш как някой те е манипулирал, защото в повечето случаи не го осъзнаваш на мига. Не е като да си водиш бележки.
Сигурен съм, че по време на посещенията ми Бен бе успял да събере много повече информация за мен, отколкото аз за него. Трябва да призная, че действаше на ниво, което дори не подозирах, че съществува. И наистина беше психопат, знаех това, но все пак интересен психопат, и ми осигуряваше нещо, дето да правя веднъж седмично, всяка седмица, в продължение на десет месеца, при алтернативата да си прережа вените и да гледам как кръвта ми блика и се стича в сифона на ваната.
Трябваше да спомена скалпела, когато изброявах приборите в чекмеджето. Вече цяла година е там — лъскав метал с наточено хирургично острие. Виждал съм колко лесно реже плът и си представям колко лесно срязва моята.
Смятам, че се е случило следното: Бен е знаел, че ми е помогнал да се измъкна от депресията и че е време да ме пусне. Не защото е искал да прекрати контактите ни, а защото, ако продължавах да го посещавам, щеше да се изкуши да унищожи онова, което толкова дълго бе градил.
Директорът беше прав, че моят странен приятел е психопат, ала не беше прав, че не познава съпричастието. Държах доказателството за това в ръцете си.
Не знам как бе успял да се докопа до екземпляр от „Човек е стар само веднъж!“, при положение че беше със смъртна присъда, но знам, че е доста находчив и изобретателен. Имаше много почитатели навън. Надзирателите го уважаваха като стар затворник. Дори в затвора можеше да получи почти всичко, което пожелаеше. Никога обаче не искаше нещо, ако нямаше подобаваща причина за това. Причината този път беше да ми изпрати съобщение.
Ето какво ми бе написал в книгата:
„Първо трябва да видиш образите, думите идват подире им.“
Робърт Джеймс Уолър44.
Образи.
Виждал съм тази дума и преди — поне шест пъти по време на ежегодните си пребивавания в кабинета на шерифа. Тя беше свързана с дело, а делото беше свързано с деяние, а деянието бе извършено от мъж и този мъж, сега разбирах, беше свързан с теб.