Клеър спря за момент, за да си поеме малка глътка въздух.
— Това са миговете, в които човек започва да обича истински някого. Похотта, чукането като зайци и опропастяването на собствения живот, за да си около него — то е страст. Граничеща с обсесия. Тя винаги прегаря. Знаеш го, Лиди. Подобна страст никога не може да просъществува дълго. Но онези моменти в болницата, грижата за него, ме накараха да осъзная, че онова, което имах с Пол, което си мислех, че имам, то беше нещо повече от любов и страст. Аз го обичах. Чувството бе толкова осезаемо, та почти можех да го докосна с ръце. Можех да го захапя със зъби.
Лидия никога не би се изразила по този начин, но благодарение на Рик разбираше за какво говори сестра ѝ. Той бе всичко, което би могла да иска за себе си: любовник, спътник, най-добър приятел, опора. През цялото време беше толкова фокусирана върху страха си да не изгуби Дий, че не бе прозряла колко опустошително щеше да е за нея, ако Рик се махнеше от живота ѝ.
— Пол знаеше какво преживявах след загубата на Джулия — продължаваше Клеър. — Разказах му всичко. Всичко. Не пропуснах нито една подробност. Не мога да си спомня момент от живота си, в който да съм била толкова откровена с мъж. Излях душата си — разкрих му какво беше чувството, когато мама се превърна в призрак, а татко в Дон Кихот. Колко много се нуждаех от теб, за да ми помогнеш да преодолея всеки следващ ден. — Клеър се увери, че Лидия гледа към нея. — Ти ме спаси, Пепър. Ти беше единственото, за което да се хвана, след като всичко пропадна.
Лидия усети буца в гърлото си. Двете се бяха спасили взаимно.
— Навярно затова Пол е искал да ни раздели, не мислиш ли? Знаел е колко си важна за мен. По-важна даже и от мама, понеже бях сигурна, че независимо от всичко, когато имах нужда от теб, ти щеше да се отзовеш.
Лидия поклати глава. Нямаше как да знае какво се е въртяло в главата на Пол.
— Чрез мен беше наясно през какво преминава семейството на Ана Килпатрик и все пак е гледал онези ужасни филми. Може би го е правил тъкмо заради това, защото е изпитвал удоволствие, че Ана не е единствената, която е подложена на болка. Всичкото страдание, което се трупаше в семейството ѝ, в обществото, дори в самите нас — в теб, в мен, в мама, в баба Джини. Постоянно ме питаше за Ана Килпатрик или споменаваше случая и наблюдаваше реакцията ми. Повдигна темата даже вечерта, когато умря. — Клеър се засмя сухо. — Мислех си, че го прави, понеже е загрижен за мен, но сега разбирам, че е било част от неговата игра. Също толкова извратено е да изнасилиш всички онези жени и после да ги следиш толкова много години.
Лидия беше съгласна, ала попита:
— Защо смяташ така?
— Защото става въпрос за контрол. Той ме контролираше непрекъснато, като ме караше да мисля, че имам всичко, което желая. Контролираше теб, като те изолира от семейството. Контролираше мама, като я накара да смята, че е перфектният зет. Контролирал е онези жени от папките, като е знаел точно къде се намират. По дяволите, дори е контролирал баба Джини, та нали тя щеше да е в държавен старчески дом без парите му. Въпреки всевъзможните ѝ възвишени бедняшко-вдовишки глупости се чувства прекрасно в собствен апартамент и с домашна помощница. По един или друг начин всички сме били под властния му палец.
Лидия сплете пръсти върху масата. Защо Клеър не бе забелязала нищо от това, докато Пол беше жив? Наистина ли бе толкова добър в криенето на тъмната си страна?
— Само Бог знае през какво е минала тази Лекси Фулър — каза Клеър. — Може би никога не ме е карал да правя нещо странно, защото го е правил с нея. — Отново се изсмя. — Всъщност част от мен се надява действително да е така, понеже това ще означава, че не съм напълно луда, тъй като той бе шибано нормален. Знам, че ти видя истинската му същност, но беше единствената в целия му живот, която смяташе, че нещо не му е наред. Дори татко бе заблуден. Казах ти, че четох дневника му. Единственото лошо нещо, което е написал за Пол, е, че ме обичал прекалено много.
Лидия се съмняваше баща ѝ да е обръщал особено внимание на зет си. Отношенията между Клеър и Пол станаха сериозни едва когато Сам Каръл отне живота си. Винаги бе смятала, че трагедията е извела връзката им на по-високо ниво.
— Пол е избрал да ти покаже тъмната си страна — додаде Клеър. — Скъсал си е задника, само и само да я потули от останалите, но я е разкрил пред теб, защото е знаел, че това ще ни раздели.
— Ти му позволи да те изиграе. — Преди да изрече тези думи, Лидия не беше осъзнала колко гневна е все още. Защо Клеър смяташе, че са поставили ново начало? Доверяваше ѝ се, сякаш последните осемнайсет години не се бяха случили, сякаш тя не беше единствената причина да я изритат на улицата. Каза на сестра си: — Избра едно момче пред мен.