Клеър издържа погледа ѝ.
— Права си. Не отричам. И не знам дали някога ще преодолеем това, то действително е непростимо.
Лидия първа извърна очи. Трябваше да си напомни кой е истинският злодей. Пол бе посветил живота си на манипулиране на хората. Клеър беше наивна и уязвима тийнейджърка, когато се запознаха в колежа. Хелън все още бе съвършено объркана. Сам — на ръба на самоубийството. Лидия влизаше и излизаше от ареста. Толкова трудно ли беше за Пол да впие зъби в нея?
Въпреки това не можеше да намери сили в себе си да прости на сестра си.
— Мислиш ли, че трябва да се обадя на капитан Мейхю? — попита Клеър.
— За какво? — Лидия не бе в състояние да прогони тревогата от гласа си. Рязката смяна на темата я зашлеви като студен вихър. — Той те е излъгал за филмите. Казал ти е, че всичко в тях е фалшиво.
— Може би ме е излъгал, защото не е искал да ги предоставя на медиите?
— Не, тогава щеше да наложи запрещение. Или да те арестува за възпрепятстване на разследване. Или пък просто да ти каже да си мълчиш.
— Няма да ги отнеса на агент Нолан — заяви Клеър. — Кой друг остава? Хъкълбери? — Тя махна с ръка по посока на шерифството. — Свърши чудесна работа по случая с Джулия. Сигурна съм, че веднага ще се заеме с това.
Лидия имаше чувството, че позволяват на въображението да се развихри.
— Какво знаем всъщност, Клеър? Че Пол е гледал филмите. Нищо повече.
— Те са истинни.
— Смятаме, че са истинни. — Лидия се опита отново да играе ролята на адвокат на дявола. — Смятаме, че това момиче прилича на Ана Килпатрик. Смятаме, че е била измъчвана по същия начин, заради онова, което майка ѝ каза и направи по време на пресконференцията. Сигурни ли сме сто процента, че е така? Или просто говорим празни приказки?
— Трябва да потвърдим хипотезата си. — Клеър се намръщи, чувайки собствените си думи. — Защо да не звъннем на Мейхю?
— Защото те излъга за филмите. Защото работи по най-сериозния случай в града, а зарязва всичко, за да отиде в къщата ти и да разследва опит за обир. Защото е ченге и ако го ядосаш, може да превърне живота ти в истински ад.
— Какъв мислиш, че е животът ми сега? — Клеър протегна ръка. — Дай ми бърнърфона.
Лидия изгледа сестра си. Имаше нещо различно в нея. Беше престанала да звучи като объркан страничен наблюдател и бе започнала да действа като отговорен човек.
— Какво възнамеряваш да му кажеш? — попита тя.
— Да бъде честен с мен. Да ми обясни защо филмите не са истинни, след като според Елинор Килпатрик дъщеря ѝ е измъчвана по същия начин като момичето от видеото.
— Чудесна идея, захарче. — От Лидия струеше сарказъм. — Смяташ, че един високопоставен полицейски служител може да прикрива убийство или някак си да е замесен в него, или да го е снимал, или да е разпространявал филмите, или може би всичко, взето заедно, и ти просто ще му се обадиш и ще му кажеш: „Хей, човече, я ме светни в картинката“?
— Не съм планирала да звуча като Джей Джей Уокър45, но това ми е идеята, да.
— Клеър…
Ръката ѝ все още беше протегната за телефона.
Лидия знаеше, че е твърдо решена да изпълни намерението си. Затършува из дамската си чанта за апарата. С опакото на ръката докосна шишенцето с перкоцет, което бе прибрала от бюрото на Клеър. Казваше си, че крие хапчетата от сестра си, ала имаше неприятното усещане, че ги е взела за себе си.
— В теб ли е?
— Да. — Лидия извади телефона и ѝ го подаде. Затвори си чантата.
Клеър бързо откри визитката на Джейкъб Мейхю в портмонето си. Набра номера и притисна телефона до ухото си.
Лидия се напрегна. Броеше позвънявания, които не можеше да чуе. Дланите ѝ бяха потни. Звукът от прилива на кръв пулсираше в ушите ѝ. Не беше влизала в ареста от години, но все още се ужасяваше от полицията.
Клеър поклати глава.
— Гласова поща.
Лидия въздъхна, когато сестра ѝ затвори.
— Вероятно щеше да ме излъже отново. — Тя сложи телефона на масата. — Нямам представа на кого мога да се доверя освен на теб.
Лидия се взря в ръцете си. Дланите ѝ бяха оставили мокри петна върху студения, мрежест метал. Не искаше да е тук. Не биваше да е тук. Трябваше да се прибере у дома при Дий. Ако си тръгнеха сега, можеше да стигне навреме, за да приготви късна закуска на семейството си.
— Бил е във военно училище през март деветдесет и първа.
Лидия погледна сестра си.
— Пол е живял в академията „Лиман Уорд“, когато Джулия изчезна.