Колко от всичко това бе видял Пол? Снимки на Лидия с Рик? Дий на баскетболното игрище? Дали ѝ се беше смял, че се бори със зъби и нокти, за да се измъкне от мизерията, докато той се шири в безжизнения си, климатизиран палат?
— Знам, че не искаш да го чуваш — продължи Клеър, — но съжалявам изключително много. Нямах намерение да ти казвам, ала ти ми призна за дъщеря си и ми се стори нередно да се преструвам.
Лидия поклати глава. Вината не беше на Клеър и въпреки това все още изпитваше желание да я обвинява.
— Красива е — каза сестра ѝ. — Ще ми се татко да беше жив, за да ѝ се радва.
Лидия усети как в гърдите ѝ се надига вълна от страх. Винаги бе мислила какво ще ѝ е, ако изгуби дъщеря си, но никога не се беше замисляла какво щеше да ѝ е на Дий, ако изгубеше майка си.
— Наистина не мога да направя това — изрече тя.
— Знам.
Не смяташе, че Клеър може да я разбере.
— Не заради себе си. Имам семейство, за което да се грижа.
— Права си. И този път ще бъда непреклонна. Трябва да вървиш. — Клеър разкопча колана си. — Вземи колата. Ще се обадя на мама. Тя ще ме върне в Атланта. — Посегна към дръжката на вратата.
— Какво правиш?
— Това е пътят, край който е живял Пол. Къщата на Фулър е някъде тук.
Лидия не се опита да скрие раздразнението си.
— Смяташ просто да се разхождаш наоколо с надеждата, че ще я откриеш?
— Явно ми се удава да се приземявам в лайна. — Клеър дръпна дръжката на вратата. — Благодаря ти, Лиди. Наистина съм ти благодарна.
— Спри. — Лидия бе сигурна, че сестра ѝ крие нещо от нея. — Какво не ми казваш?
Клеър не се обърна.
— Просто искам да видя лично Лекси Фулър. Със собствените си очи. Това е.
Лидия сбърчи чело. Сестра ѝ имаше изражението на човек, решил да извърши нещо много глупаво.
— Защо?
Клеър поклати глава.
— Няма значение, Пепър. Прибери се у дома при семейството си.
Лидия я сграбчи доста силно този път.
— Кажи ми какво смяташ да правиш.
Сестра ѝ се извърна, за да я погледне право в очите.
— Наистина се гордея с теб, да знаеш. Това, което си сторила с живота си, отгледала си една умна и талантлива дъщеря, страхотно е.
Лидия не обърна внимание на четкането.
— Мислиш, че Лекси Фулър е поредната му жертва, нали?
Клеър сви рамене.
— Всички ние сме негови жертви.
— Това е различно. — Лидия стегна хватката си около ръката на сестра си. Обзе я внезапен пристъп на паника. — Смяташ, че е заключена в къщата или прикована към стената, а ти просто ще влезеш там като Луси Лиу и ще я спасиш?
— Разбира се, че не. — Клеър погледна настрани към пътя. — Може би тя има информация, която да ни насочи към маскирания.
Кожата на Лидия настръхна. Не бе гледала тази част от филма, но описанието на Клеър беше ужасяващо.
— Наистина ли искаш да се срещнеш с този мъж? Той е убил жена с мачете. След което я е изнасилил. Господи, Клеър.
— Може би вече сме го срещали. — Тя повдигна рамене, сякаш говореха за невероятни хипотези. — Може би Лекси Фулър знае кой е той.
— Или може би маскираният мъж е в къщата със следващата Ана Килпатрик. Обмисли ли тази възможност? — Лидия беше толкова ядосана и се чувстваше толкова безсилна, че ѝ идеше да удари главата си във волана. — Ние не сме супергерои, Клеър. Това е прекалено опасно. Не мисля само за дъщеря си. Мисля за теб и за себе си, и за всичко, което може да ни се случи, ако продължим да изравяме тайните на Пол.
Клеър се отпусна на седалката. Вторачи се в дългия прав път пред тях.
— Трябва да разбера.
— Защо? — недоумяваше Лидия. — Той е мъртъв. Вече знаеш достатъчно за него, за да го приемеш като божествена справедливост. Онова, дето искаш да направим… само си търсим белята.
— Има още едно видео, което показва как Ана Килпатрик е убита.
Лидия нямаше какво да отговори. Сестра ѝ отново беше с едни гърди пред нея.
— В сериите съществува последователност, докато се стигне до този апогей. Един вид прогресия. Последната стъпка е убийството, така че трябва да има последен филм с убийството на Ана.
Лидия знаеше, че Клеър е права. Който и да бе отвлякъл момичето, нямаше да се отърве от него, преди да се позабавлява.
— Добре, да предположим, че по някакво чудо успеем да открием филма. Какво друго ще ни покаже освен как момиче, което може да е Ана Килпатрик, бива убито?
— Лицето ѝ — отвърна Клеър. — В последния филм с другата жена се разкри лицето ѝ. Камерата дори го уголеми.