— Защо му е на Пол да лъже, че не е запазил къщата?
Клеър не отговори, навярно защото не бе в състояние да го стори.
— Няма никаква Лекси Фулър, нали?
Лидия поклати глава. Може би е имало жена, която се е представяла като Лекси Фулър, но предвид заниманията на Пол, не се знаеше какво се бе случило с нея.
Клеър отново обходи с очи помещението.
— Лошо място.
— Цялата къща ми се струва лоша.
От дневната се излизаше в два коридора. Единият вероятно водеше към спалните. Другият надясно, към гаража. Вратата в дъното му беше затворена. Нямаше катинар, само месингова брава с ключалка.
Клеър тръгна наляво, като включваше осветлението и трополеше с решителност, каквато Лидия никога не бе виждала в нея. Това беше Клеър, ударила в коляното жена от тенис отбора си и опустошила гаража си. Тя издърпваше чекмеджета, риташе кутии и преравяше килери. Обръщаше бутилки. Чупеше лампи. Дори вдигна един матрак. Всичко, което откриваше, показваше, че тук сигурно живеят хора, които обаче не са остарели и с ден, откакто първият Буш бе заживял в Белия дом.
Момчешката стая на Пол представляваше смесица от влакчета и плакати на хевиметъл групи. Леглото му бе единично с тъмночервена завивка, изпъната и провесена до пода. Всяко чекмедже в шкафа имаше написан на ръка етикет. БЕЛЬО И ЧОРАПИ. ТЕНИСКИ И ШОРТИ. СПОРТНИ ЕКИПИ. И тук, както и в дневната, почти нямаше прах. Килимът беше на ивици от прахосмукачка. Дори перките на вентилатора на тавана бяха почистени.
Същата спретнатост можеше да се види и в малката спалня за гости, в която имаше шевна машина пред закрития прозорец с изглед към предния двор. На сгъваема масичка бе оставена кройка на „Маккол“. До нея — парчета плат, приготвени за кроене.
В главната спалня се набиваше на очи легло кралски размер със синя сатенена завивка. Призраците на родителите на Пол като че ли още обитаваха мястото. Плетената покривка на люлеещия се дървен стол. Износените ботуши с метални върхове, строени до дамските обувки. Двете нощни шкафчета. В чекмеджето на едното имаше ловно списание. В това на другото — пластмасова кутийка за диафрагма50. Картините на стената бяха от онзи тип, който можеш да си купиш от битпазар или от разпродажба на творби на гладуващ художник: пасторални пейзажи с много дървета и прекалено сини небеса, надвиснали над една нереална сцена с пасяща овца и доволно овчарско куче. И отново следи от прахосмукачка по мекия син килим.
Лидия повтори една по-ранна забележка на сестра си:
— Прилича на светилище на детството му.
Клеър отиде в банята, която бе малка и подредена като останалите помещения. Завесата на цветя беше дръпната. В сапунерката имаше зелен сапун. На поставката под душ слушалката — шампоан „Хед енд Шолдърс“. На закачалката за хавлии висеше употребявана кърпа. Двете меки килимчета на пода бяха подравнени като по конец.
Отвори аптечката. Започна да вади едно по едно всичко от нея и да го хвърля където свари. Дезодорант „Шуър“. Паста за зъби „Клоуз-Ъп“. Взе някакво шишенце с хапчета.
— Амитриптилин — прочете. — Бил е предписан на бащата на Пол.
— Това е стар антидепресант. — Лидия беше добре запозната с популярните лекарства от края на XX век. — Преди прозака.
— Пол никога не е споменавал за депресии в семейството. — Клеър метна шишенцето през рамо. — Готова ли си да отидем в гаража?
Лидия съзнаваше, че отлага неизбежното. Въпреки всичко се опита да разубеди сестра си:
— Все още можем да си тръгнем.
— Разбира се. — Клеър се стрелна покрай нея и се отправи към дневната. Влезе в кухнята. Когато се върна, държеше козия крак в ръцете си. Пое по тесния коридор към гаража. Разстоянието беше около четири метра и половина, ала Лидия имаше чувството, че се движат на забавен каданс. Козият крак описа дъга над главата на сестра ѝ. Увисна във въздуха за няколко секунди, преди да се стовари върху месинговата брава. Вратата се отвори към гаража.
Клеър се пресегна и заопипва за ключа за осветлението. Светлината се разля наоколо.
Тя пусна козия крак на пода.
Лидия замръзна на място. Намираше се на три метра разстояние, но ясно виждаше стената срещу вратата — зловещите вериги, захванати за бетона, ръба на мръсен матрак, разхвърляни по пода опаковки от хамбургери, фотографски прожектори, камера на триножник. Таванът беше изменен, та помещението да прилича на мазе. Висяха кабели. Водопроводни тръби не водеха доникъде. Върху бетонения под се търкаляха вериги. Имаше и кръв.
Много кръв.
Клеър се отдръпна назад в коридора и затвори след себе си. Бравата беше счупена. Трябваше да обхване лостчето с пръсти. Опря гръб на вратата, за да препречи пътя на сестра си.