Вероятно би ми отвърнала (както стори майка ти), че мога да поправя грешката чрез сестрите ти, но в човешката природа е заложено да желаем най-силно онова, което не можем да имаме.
Разказах ли ти за новия приятел на Клеър, Пол? Той определено много я иска, макар тя ясно да му дава да разбере, че може да я има. Двамата въобще не си подхождат. Клеър е жизнена, млада жена. Пол нито е жизнен, нито особено привлекателен.
След като се запознахме с него, майка ти и аз се позабавлявахме малко за негова сметка. Тя го нарече Бартълби, добре известния писар: „блед и спретнат, жалко почтен, неизлечимо злочест“52. На мен ми приличаше на плъх териер53, защото е арогантен. Отегчен. Прекалено умен, за свое собствено добро. Падащ си по грозните пуловери. По мое мнение е от онези хора, които, при липса на необходимото внимание, могат да направят доста поразии.
Звучи ли последното ми изречение като израз на ревизионистко мислене? Понеже ясно си спомням, че в началото споделях мнението на майка ти за Бартълби: дразнещ и безобиден, комуто скоро щяха да покажат вратата.
Едва сега виждам срещата в много по-зловеща светлина.
Клеър го доведе у дома по време на мач между „Джорджия“ и „Обърн“. По-рано винаги съм съжалявал младежите, които кани у нас. От грейналите им погледи можеше да разбереш, че си мислят, че това е нещо голямо — да се запознаеш с родителите на момичето, да обиколиш града, в който е отраснало… и току зад ъгъла чакат любовта, бракът, децата и така нататък. За съжаление, им се случваше тъкмо обратното. За Клеър пътуването до Атънс обикновено предвещава края на връзката. За нея този град е покварен. Улиците са покварени. Къщата е покварена. Навярно ние — майка ти и аз — също сме покварени.
Пепър ни предупреди относно новия кавалер на Клеър. Тя рядко одобрява приятелите на сестра си (както и сестра ѝ не одобрява нейните; сигурен съм, че ти щеше да бъдеш в ролята на техен рефер), но в този случай описанието ѝ на Пол не беше само обезпокоително, ами и изключително точно. Рядко правя подобна интуитивна оценка на някого. Този младеж ми напомня за най-лошите ми студенти — онези, които смятат, че вече знаят всичко, дето си струва да се знае (а това неизменно води до ненужно страдание при поверените им животни).
Ако трябва да бъда честен, онова, което ме притесняваше най-много у Пол Скот, беше начинът, по който докосваше дъщеря ми пред мен. Не съм старомоден. Публичните изяви на привързаност по-скоро ме карат да се усмихвам, отколкото да се изчервявам.
И все пак.
Имаше нещо в начина, по който този мъж докосваше най-малкото ми дете, каращо ме да скърцам със зъби. Ръката му беше на гърба ѝ, докато вървяха към къщата. Не я отдръпна и докато се качваха по стълбите. Пръстите му се сплетоха с нейните, когато влязоха вътре.
Препрочитам последния абзац и всичко ми звучи напълно нормално, това са типичните жестове на мъж, правещ любов с жена, но трябва да ти кажа, миличка, че имаше нещо много обезпокоително в начина, по който я докосваше. Ръката му буквално не се отдели от тялото ѝ. Нито за миг, през цялото време, докато бяха пред мен. Дори когато сядаха на дивана, Пол държеше ръката на Клеър, след което я прегърна през раменете и се разкрачи, все едно дебелината на тестисите му караше коленете му да се отблъскват като еднакви полюси на магнит.
Майка ти и аз си разменихме няколко погледа.
Пол е човек, който охотно изразява мнението си и е убеден, че всяка дума, излязла от устата му, не е просто вярна, но и невероятна. Той има пари, което е видно от колата, която кара, и дрехите, които носи, но няма нищо богаташко в държанието му. Арогантността му се дължи на неговия интелект, а не на портфейла му. Трябва да отбележа, че определено е брилянтен млад мъж. Способността му да звучи информиран по всяка тема говори за изключителна памет. Добре разбира детайлите, да не кажа и най-дребните нюанси.
Майка ти го попита за семейството му, защото сме южняци и сведенията за произхода са единственият начин да разграничим зърното от плявата.
Пол започна с основното: службата на баща му във Военноморския флот и секретарското образование на майка му. Станали фермери — хора, които са солта на земята, — чиито допълнителни доходи идвали от счетоводство и сезонна работа в Джорджийския университет. (Както знаеш, подобна почасова заетост не е нещо необичайно. Всеки в даден момент от живота си работи за университета.) Нямал други роднини освен един вуйчо, който се появявал от дъжд на вятър и който починал през първата година на Пол в Обърн.