Заради изолацията в детството си, каза той, искал голямо семейство — нещо, дето би трябвало да се хареса на майка ти и на мен, ала усетих, че тя застива, както и самият аз, защото тонът му подсказваше как точно ще го постигне.
(Повярвай ми, миличка, има си причина легиони от бащи да водят брутални войни, за да защитят концепцията за Непорочното зачатие.)
След като изложи основното, Пол стигна до онази част от историята си, която накара очите на най-малката ти сестра да се насълзят. Тогава осъзнах, че я е покорил. Грубо е да казвам, че Клеър не плаче за никого, но ако само знаеше, мое мило момиче, какво остана от всички нас подир твоето изчезване, щеше да разбереш, че тя не плачеше, понеже нямаше повече сълзи.
Освен за Пол.
Докато седях и слушах разказа за катастрофата на родителите му, почувствах как някои стари спомени се събуждат. Семейство Скот умряха почти година след като ти изчезна. Помня, че четох за случилото се във вестниците, защото по това време изчитах всяка страница с надеждата, че ще открия нещо, свързано с теб. Майка ти се сети, че чула от посетител в библиотеката, че бащата на Пол бил обезглавен. Имало е и пламъци. Въображението ни се развихри.
Версията на Пол е доста по-смекчена (макар определено да черпи позитиви от нея), но не мога да виня човек, че използва миналото си в своя полза, както и да отрека, че трагедията е повлияла по магически начин на Клеър. Години наред мнозина се опитват да се грижат за най-малката ти сестра. Мисля, че в Пол вижда възможност тя да се грижи за някого.
Ако майка ти четеше това писмо, щеше да ми каже да карам по същество. Предполагам, че така е редно, тъй като същественото е следното:
Ето какво ми написа Бен Карвър в книгата на Доктор Сюс:
„Първо трябва да видиш образите, думите идват подире им.“
Робърт Джеймс Уолър.
Образи.
Бен беше направил и разпространил образи на своите престъпления. Това бе част от неговата легенда, от неговата поквара. Говореше се, че съществуват стотици снимки и филми на черния пазар, които го показвали с различни жертви. Но Бен вече беше в затвора. Той не ми предоставяше следа към собствените си престъпления. Предоставяше ми следа към конкуренцията си.
Образи.
Бях срещал тази дума преди… и то много пъти.
Както при всички други заподозрени по твоя случай, Хъкълбери беше задраскал едно определено име. Ето ги подробностите, които си извадих от бележките на помощник-следователя:
ХХХХХХХ ХХХХ, воайорът. Сезонен градинар в Джорджийския университет, арестуван на 04.01.1989, 12.04.1989, 22.06.1990, 16.08.1991 — всички обвинения свалени. Набелязва по-големи тийнейджърки, руси, привлекателни (17–20). Начин на действие: стои под прозорците на партера и прави онова, което нарича „образи“ — снимки или записи на разсъблечени жени. Починал на 03.01.1992 (автомобилна катастрофа; съпругата му умира в същия ден; 16-годишен син, който е в интернат/Алабама).
Образи.
Воайорът беше жив, когато ти изчезна. Той е търсил млади жени на твоята възраст, с твоя цвят на косата, с твоята красота. Дали е стоял под прозореца на спалнята ти на партера и е правил твои образи? Дали те е гледал как си решиш косата, говориш със сестрите си и се събличаш за лягане? Дали те е виждал в кампуса, докато е работил? Дали те е проследил до „Манхатън“ в онази нощ? Дали е тръгнал по петите ти, щом си напуснала бара?
Дали е решил, че само образите не са му достатъчни?
Може би се питаш как Бен Карвър се е докопал до копие от досието ти. Както вече ти споменах, Бен е нещо като знаменитост, дори в затвора. Получава кореспонденция от целия свят. Според директора той търгува с информация. Така се сдобива с допълнителна храна и защита зад опасните стени на затвора за осъдени на смърт. Бен научава какво искат да знаят хората и им хвърля трохички, когато си иска.
Образи.
Как бе разбрал, че точно тази дума ще разбуди паметта ми? Че ще ме накара да хукна към стената си, да разровя бележниците си, за да издиря думите, които бях преписал от досието ти преди почти шест години?
Нима след десет месеца и след четиресет и осем посещения ме беше опознал толкова добре?
На този въпрос нямаше да получа отговор. Бен е от този тип психопати, които твърдят, че вятърът трябва да насочва платната, но доста често съм го виждал да пъха ръка във водата, за да промени курса.
И с тази единствена дума — образи — той промени курса на моя живот.
Името на воайора беше Джералд Скот.
Неговият син е приятелят на най-малката ти сестра.
Дванайсета глава