— Не си го направила умишлено, сега Давид разбира това. Разказах му, че си била принудена — планирала си да предадеш Мъглата, защото Извънредните са заплашили да те оставят грозна до живот.
— Казал си му за това? — Толи въздъхна дълбоко. — Благодаря ти. Така и не ми се удаде случай да му обясня защо приех да отида в Мъглата и какво използваха, за да ме принудят. Мади ме накара да тръгна веднага, след като му признах всичко.
— Да. Давид никак не е доволен от това нейно решение, затова искаше пак да говори с теб.
— О — успя само да каже тя. Имаше толкова много неизяснени неща между нея и Давид. Мисълта, че Давид и Зейн са обсъждали подробно нейната история, не я изпълни с възторг, но сега Давид поне знаеше цялата истина. Тя въздъхна. — Благодаря ти, че ми казваш всичко това. Сигурно се чувстваш странно.
— Малко. Но ти не трябва да се измъчваш. За всичко онова, което се е случило, искам да кажа.
— И защо? Аз унищожих Мъглата, бащата на Давид също умря заради мен.
— Всички в града са манипулирани по един или друг начин, Толи. Вече знаем, че целта е да ни накарат да се страхуваме от промяната. Опитах се да обясня това на Давид — от деня на нашето раждане всичко около нас е програмирано така, че да ни държи под контрол.
Тя поклати глава.
— Това не е оправдание да предадеш приятелите си.
— Е, аз го направих, при това много преди ти да срещнеш Шай. Когато става дума за Мъглата, моята вина е не по-малка от твоята.
Тя го погледна, отказвайки да повярва на ушите си.
— Ти?! Как така?
— Разказвал ли съм ти как се запознах с д-р Кейбъл?
Толи впи очи в него, давайки си сметка, че двамата така и не успяха да довършат този разговор.
— Не, не си.
— През нощта, когато нас двамата с Шай ни хвана шубето, повечето от моите приятели заминаха за Мъглата. Охраната на общежитието знаеше, че съм техният лидер, затова започнаха да ме разпитват къде са избягали. Аз го играех твърдо и дума не казах. Затова накрая от „Извънредни ситуации“ дойдоха и ме прибраха. — Той сниши глас, сякаш белезницата все още беше на китката му. — Заведоха ме в управлението отвъд индустриалния пръстен, също както са постъпили с теб. Опитах се да се държа, но те ме заплашиха. Казаха, че ще ме направят един от тях.
— Един от тях ли? Извънреден! — Толи едва си поемаше дъх.
— Точно така. След такава заплаха да си с красив ум вече не ми изглеждаше чак толкова зле. Затова им казах всичко, което зная. Казах им, че Шай също е трябвало да избяга, но и тя се е изплашила в последния момент — ето защо знаеха за нея. Сигурно затова са започнали те да наблюдават. — Гласът му потрепери.
Толи примигна.
— Да ме наблюдават, когато станахме приятелки.
Той уморено кимна.
— Ето, виждаш ли? От мен тръгва всичко, защото не заминах, когато трябваше. Никога не бих те съдил за онова, което се е случило в Мъглата, Толи. Вината е колкото твоя, толкова и моя.
Тя взе ръката му в своята и разтърси енергично глава. Не можеше той да поеме цялата вина, не и след всичко, през което премина.
— Не, Зейн, не. Не може да е твоя вината. Случило се е толкова отдавна. — Тя въздъхна. — Може би никой от нас не бива да се самообвинява.
Двамата замълчаха, а последните думи на Толи продължаваха да звънтят в главата й. Сега, когато Зейн лежеше пред нея и половината му мозък не действаше, какъв беше смисълът да вадят на бял свят стари грехове — негови, нейни, или на някой друг. Може би омразата между нея и Мади беше също толкова безсмислена като кръвната вражда между хората от селото на Андрю и скитниците. Ако всички занапред ще живеят заедно в Новата Мъгла, трябва да загърбят миналото и да започнат на чисто.
И все пак всичко продължаваше да е толкова объркано.
Толи бавно си пое дъх, после каза:
— Е, какво мислиш за Давид?
Зейн сънливо зарея поглед към сводестия купол.
— Той е много силен и емоционален. Наистина е сериозен човек. Но не е газиран като нас. Нали знаеш това?
Тя се усмихна и стисна ръката му.
— Да, зная го.
— И е малко нещо грозен.
Тя кимна, припомняйки си как в Мъглата Давид винаги я гледаше така, сякаш е красива. Понякога и на нея се случваше да го гледа и да се чувства все едно вижда красиво лице. Възможно е, когато истински се излекува, тези мигове да се върнат отново. Но може и да изчезнат завинаги. Не заради последиците от операцията, а защото е минало много време и заради онова, което се случи между нея и Зейн.