— Аз няма да го изоставя.
— Толи… — започна Давид.
— Това няма значение — прекъсна го Мади. — Технически погледнато, тя все още е красив ум.
— Не е вярно, не съм!
— Даже не си взела правилното хапче. — Мади сложи ръка на рамото на Давид. — Толи все още има мозъчна аномалия. Сканират ли мозъка и, дори няма да се наложи пак да я слагат под ножа. Ще си помислят, че просто е решила да се поразходи дотук.
— Мамо! — извика Давид. — Няма да я оставим!
— Нито аз ще дойда с вас — каза Толи.
Мади поклати глава.
— Може би мозъчната аномалия наистина не е от толкова голямо значение, колкото предполагах. Баща ти мислеше, че красивият ум е естествено състояние за повечето хора. Те искат да са празноглави, мързеливи, суетни — Мади хвърли поглед към Толи — и егоисти. Не е нужно много, за да започне да доминира точно тази част от личността им. Според баща ти някои хора не си представят живота по друг начин.
— Аз е бил прав — тихо каза Толи. — Сега съм излекувана.
Давид мъчително простена.
— Излекувана или не, Толи, ти не можеш да останеш тук. Не искам пак да те загубя! Мамо! Направи нещо!
— Щом искаш да спориш с нея, давай! — Мади се завъртя на пети и се отправи към изхода на обсерваторията. — Заминаваме след две минути — извика пътьом тя, без дори да се обърне. — С теб, или без теб.
Давид и Толи постояха мълчаливо няколко секунди. Чувстваха се също като сутринта при руините, когато никой от двамата не знаеше какво да каже отначало. Все пак лицето на Давид вече не я шокираше толкова, даде си сметка Толи. Дали защото всичко беше заложено на карта, или пък ледената баня прочисти главата и от последните остатъци на красивия ум. Или просто са й трябвали няколко часа, за да направи разлика между сънищата и реалността.
Давид не беше принц — независимо дали е красив, или не. Той беше първото момче, в което тя се влюби, но нямаше да остане и последното. Времето и новите преживявания промениха онова, което се случи между тях.
По-важното обаче беше, че сега до нея има друг. Вярно, крайно несправедливо е операцията да заличи спомените й с Давид, но на тяхно място вече имаше нови и тя не можеше просто да ги размени със старите. Двамата със Зейн се газираха един друг, заедно бяха оковани в белезници и заедно избягаха от града. Затова не можеше да го изостави в такъв момент само защото някой беше ограбил част от мозъка му.
Толи отлично знаеше какво е да си съвсем сам, изправен срещу града.
Зейн беше единственият човек в живота й, когото не беше предала и нямаше намерение да го прави точно сега. Тя взе ръката му.
— Няма да го изоставя.
— Разсъждавай логично, Толи — бавно започна Давид, обръщайки се към нея, сякаш беше малко дете, — даже и да останеш, ти не можеш да помогнеш на Зейн. Просто ще заловят и двама ви.
— Майка ти е права. Те не могат да направят нищо повече на мозъка ми, а аз ще му помогна, ако съм до него в града.
— Можем тайно да вкараме лекарство за Зейн, така, както направихме за теб.
— Аз нямах нужда от лекарство, Давид. Може и със Зейн да е било така. Аз ще го поддържам газиран и ще му помогна да си възстанови унищожените връзки в мозъка. Но без мен той няма никакъв шанс.
Давид понечи да каже нещо, но замлъкна като ударен от гръм. Когато заговори отново, гласът му беше променен и очите му се присвиха.
— Оставаш при него само защото е красив.
Толи се облещи.
— Какво!
— Не схващаш ли? Винаги си го твърдяла: това е резултат от еволюцията. Откакто твоите приятелчета кримита са тук, мама ми обясни как въздейства красотата. — Той посочи към Зейн. — Той има същите големи, невинни очи и по детски съвършена кожа. За теб той е като бебе, като изпаднало в беда дете и ти искаш да му помогнеш на всяка цена. В момента не разсъждаваш трезво. Жертваш се за него само защото той е красив.
Толи гледаше Давид с недоумение. Как смееше да говори така с нея?! Дори самият факт, че сега стои пред него, доказваше, че може да отговаря за постъпките си.
После тя осъзна какво става всъщност: Давид просто повтаряше думите на Мади. Тя сигурно го е предупредила да не се доверява на чувствата си, когато види новата Толи. Мади не искаше нейният син да се превърне в заблуден грозен, който боготвори земята, по която стъпва Толи. Затова сега Давид смяташе, че единственото важно за нея е красивото лице на Зейн.